ФФ “Тъмната страна на Луната” (превод), глава II, част 2-ра

Текстът по-долу е превод  на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фен-материал с некомерсиална цел, като оригиналните герои и историята са на Стефени Майер. Оригиналният текст- „Dark Side of the Moon“  с автор blondie AKA robin можете да прочетете тук. Текстът е в канон, с рейтингът „Т “ и преразказва „Новолуние“ от името на Едуард. 

Преводът е направен от zizka, която е на 16 години и е от Белослав.

 Редактори- Мона Лиза и staro-novo

 Глава II. Парти (част 2-ра)

 (продължение от Глава IIра, част 1-ва тук.)
 

( Преди тя да може да формулира отговор, чух мрачните мисли на Чарли и преместих Бела така, че да не се докосваме. Нямаше нужда да й обяснявам.

 -         Чарли?- попита тя и аз се усмихнах, зарадван от смяната на темата. Бела се протегна към ръката ми, поглеждайки ме предизвикателно, когато баща й влезе с вечерята.) 

Както обикновено, мислите на Чарли бяха неясни, скрити в мъгла. Личеше си, че беше доволен, но същевременно и леко обезпокоен от това, че деня, в който дъщеря му щеше да го напусне като пълнолетна, се приближаваше. Двамата вечеряха мълчаливо, като Чарли от време на време поглеждаше дъщеря си и си отбелязваше наум колко много прилича на майка си.Осъзнаването му носеше едновременно радост и тъга, причината за второто бе неясна.

След вечеря и след като спасих фотоапарата на Бела от съдбоносна среща с пода , аз и тя тръгнахме към моята къща и обещаното празненство по случай рождения й ден. Този път карах аз, за щастие, без възражения от страна на  Бела.

Болезнено пълзяхме през здрача, със скорост, доста по-ниска от това, което бих позволил в моята кола. Жалко, че Розали бе толкова недоволна от присъствието на Бела; иначе с удоволствие би добавила малко повече мощност на това остаряло превозно средство. Натиснах педала за газта още по-близо до пода.

-          По-спокойно- каза Бела. Тя толкова се грижеше за тази бракма. Неможех да се спра да не се заяда с нея.

-         Знаеш ли какво ще ти хареса? Едно малко двуместно ауди. Много тихо, доста мощност…

-         Нищо му няма на пикапа ми- каза, повдигайки брадичка в моя посока. Усмихнах се на себе си. Толкова отбранителна. Коте, което иска да е тигър.- И докато говорим са скъпи несъществени неща, ако знаеш какво е добро за теб, няма да си похарчил пари за подаръци.

Колкото и да исках да й купя нещо голямо като ауди, бях приел желанията й и бях устоял на изкушението.

-         Нито цент-казах гордо.

-         Хубаво.

Завъртях очи, докато завивах по пътеката към къщата, но тя не видя раздразнението ми. Приближавахме се все по-близо до решението от нейна страна дали тя щеше да се предаде и да ни позволи да празнуваме нейния специален ден или не.

-         Ще ми направиш ли една услуга?- реших да пробвам.

-         Зависи от услугата. –каза тя подозрително.

Разбира се. Обърнах се към нея, надявайки се да не спори с мен поне за това.

-         Бела, последният истински рожден ден, който някой от нас е имал, е Емет през 1935. Не бъди толкова строга спрямо нас  и не бъди прекалено трудна тази вечер. Всички са много развълнувани.- Е, почти всички…

Изражението на Бела се промени в изненада. Какво ли беше очаквала от мен?

-         Добре, ще се държа прилично…

Но имаше и още за казване.

-         Вероятно би трябвало да те предупредя…

Изненадващо, държанието й не се промени.

-         Да, ако обичаш.

-         Когато казвам, че всички са развълнувани… имам предвид всички.

В  този момент реакцията на Бела бе точно такава, каквато очаквах. Лицето й се изкриви от страх докато проговори.

-         Всички? – Гласът й прекъсна на думата и беше ясно, че си мислеше как ще се изправи лице в лице с Розали.

-         Емет искаше да е тук.- Надявах се Бела да се фокусира на него – тя обичаше брат ми и неговото чувство за хумор.

-         Но… Розали?

-         Знам, Бела. Не се тревожи, тя ще се държи прилично.

 Ако Розали преминеше линията, аз лично щях да смеля на прах всеки един от нейните ценни инструменти с голи ръце, да ги моделирам като бюст с прекрасното лице на моята любима и да го инкрустирам на на капака на BMW-то й.

Бела седеше мълчаливо, докато пълзяхме към къщата. Семейството ми ни чуваше, докато се приближавахме - Емет се спукваше от смях при силното бучене, докато Алис радостно ми показваше последното си видение. Видях себе си и как се смея, докато придружавам любимата си в къщата. Как щяхме да стигнем до това бъдеще от сегашното ни положение не ми беше ясно, но се опитах да разведря обстановката.

-         Щом няма да ми позволиш да ти взема ауди, няма ли нещо друго, което би искала за рожденият си ден? – Веднага щом въпроса излезе от устата ми, съжалих, че проговорих.

-         Знаеш какво искам.-отговори тя тихо и думите й бяха като нож в сърцето ми.

Нейният рожден ден беше острието, върху което балансираше нашето безизходно положение: отброяването на времето за нея ; спирането на времето за мен. Цяло лято Бела искаше, молеше, умоляваше и настояваше на направя с нея това, което е било направено с мен- да й отнема душата и да я направя вампир. Аргументът й беше прост – тя иска да е с мен завинаги. Тя игнорираше всички мъчителни аспекти от моето съществуване: изолираността от хората, опустошителна жажда, досадата – да не говорим за вечното проклятие – настоявайки, че любовта ни ще компенсира всякаква болка, която би почувствала. Тя неможеше да разбере това, тя мястото й не е в този ад.

Но не можеше да бъде убедена, а и аз бях уморен от този спор.

-         Не тази вечер, Бела. Моля те.

-         Е, може би Алис ще ми даде това, което искам- каза тя, без  да се замисли.

Думите й предизвикаха яростното ми ръмжене. Горко й на Алис, ако някога си помислеше за нещо подобно. Но изобретателността на Бела трябваше да бъде неутрализирана и щях повдигна въпроса за обсъждане с Алис – и с Карлайл-  когато ми се удаде възможност в бъдеще.

-         Това няма да е последният ти рожден ден, Бела.

-         Това не е честно! –проплака тя детински.

Стиснах със зъби, предотвратявайки еднакво детския ми отговор. Не беше нейна вината,  че не разбираше, казах си, опитвайки се да укротя да яда си.

Докато приближавахме къщата, се фокусирах върху мислите на другите, които ни чакаха да пристигнем. Всички бяха щастливи и развълнувани- всички освен Розали,  което усили раздразнението ми. Омразата й към Бела преливаше, след като бе принудена насила от Емет да присъства на тържеството. „Това е напълно абсурдно” мислеше си тя.

Джаспър трепна от противоречивите чувства, които усещаше, докато чакаха и си пожела, както той правеше почти ежедневно, да нямаше дарбата, която той смяташе за проклятие. Завихме по последния завой и видяхме къщата.

-         Неееее.- изстена Бела, когато видя свръх-украсените стълби.

Алис, както обикновено, беше прекалила и сега Бела се разстрои още повече. Опитах се да се успокоя, разкарвайки спора ни от ума си. Единствената ми надежда да накарам Бела да влезе с мен в къщата беше да трябва отново да я заслепя. Поех си няколко пъти дълбоко дъх, опитвайки се да намеря спокойствието, от което се нуждаех, за да мога да променя решението й.

Спях пикапа и се обърнах към Бела. Тя също работеше върху контролирането на дишането си.

-         Това е парти. Опитай се да не се сърдиш -казах равно.

-         Разбира се- промърмори тя и аз побързах да й отворя вратата. Когато ме хвана за ръка, позната бръчка се появи между веждите й.

-         Имам въпрос- каза тя.

Приготвих се да посрещна разпита, но не казах нищо.

-         Ако проявя този филм, ще се появиш ли на снимките?

Както обикновено, Бела беше казала нещо напълно неочаквано. Не беше ли разбрала , че всички митове са си просто митове? Мисълта, че мога да съм невидим на лента или даже и в огледало бе напълно смехотворна и аз избухнах в смях. И къщата закънтя от кикот, като настроението на всички освен на Розали се подобри. Тя удари силно с лакът Емет, принуждавайки го да спре да се смее с едно тихо „Ау”.

И в това настроение, придружих Бела по стълбите и минахме през вратата, където тя беше посрещната с висoко:

-         Честит рожден ден!

Докато я целувах по главата, добавих моя мълчалив поздрав „Честит рожден ден , Белa,, любима. Дано да имаш още мног такива”.

Бела беше в различни степени в центъра на мислите на всички, но след като затворих вратата зад нас, фокусът мигновенно се промени. Движението на вратата изпрати спираловидно миризмата на Бела през стаята, правейки самоконтрола основна грижа на всеки. Това, което хвана вниманието ми бе реакцията на Джаспър.

Той грабна парапета здраво, когато яростната жажда на шест други вампира го нападна. Погледнах го, но той поклати глава „ Добре съм. Просто първоначалният удар е труден. Подготвил съм се, Едуард.” Раздразнение оцвети мислите му, когато срещна погледите на останалите от семейството.

Отвръщайки на погледите им, брат ми напук си отвори очите по-широко, за да може всички да видят светлия кехлебарен оттенък на добре нахранен безсмъртен. Сега изглеждаше спокоен, но все пак…

„Всичко ще бъде наред , оставете Джаспър на мира” помисли си Алис, показвайки ми смехът, който щеше да звучи скоро, когато Бела отвореше подаръците.

Неохотно пуснах Бела, за да може Есме нежно да прегърне моята любима. Мислите й се изпълниха със същата любов, която изпитваше към всичките си деца, приемайки Бела лесно като нейна дъщеря. Ако само можеше да бъде така. Когато тя целуна челото на Бела бях изумен.Нито една хищническа мисъл не мина през ума на майка ми; беше сякаш целуваше един от нас.Очевидно моята любов не беше единствената,  която е достатъчно силна, за да превъзмогне жаждата.

Бела се сви, когато се огледа и видя голямото количество розово, което изпълваше стаята. Алис беше купила всяка розова роза или свещ от тук до Сиатъл и те бяха навсякъде. Ако Бела не присъстваше, стаята щеше да мирише силно само на восък и дим; само част от розите с дълги дръжки щяха да се усещат. Но сега, когато тя стоеше до мен, не можех да помириша нищо от това.

-         Съжалявам за това, Бела – прошепна Карлайл силно на Бела. Докосването на Бела не беше такова предизвикателство за Карлайл, както бе за Есме и той стисна рамената й с топло чувство.- Не успяхме да обуздаем Алис.

Розали и Емет пристъпиха напред след това. Сестра ми продължаваше да стои със стоическо изражението на лицето. Емет, обаче светеше от радост.

-         Изобщо не си се променила- каза той с шеговит тон – Очаквах някаква значителна промяна, но ето те тук, зачервена както винаги.

Всъщност, Емет забеляза всяка една промяна. Косата на Бела беше по-дълга и скоро трябваше леко да се подстриже. Фигурата й беше малко по-оформена и подчертана от тесните й джинси. Остатъците от последната козметична атака на Алис си личаха по  ноктите на Бела, който все още бяха гладки и закръглени. Тя не беше пораснала, но бе по-уверена в присъствието на семейството ми и стоеше по-изправено, въпреки че за момент се залюля пред моя брат-планина. Той се извисяваще над нея, въздържайки се от подтика си да я потупа по главата като домашен любимец.

 

 „И е все още е човек” добави той за мен. Ех, братята ми…

Бела се изчерви още повече

-         Много благодаря, Емет

Той се започна да се смее.

-         Трябва да изляза за малко. Не прави нищо смешно, докато ме няма. „Иска ми се да видя лицето й когато отвори кутията”- подсмихна се тихо той, докато излизаше през входната врата.

-         Ще се опитам.- каза Бела, въртейки очи.

Тя погледна през стаята Джаспър и когато той не последва Алис, тя му се усмихна предпазливо. Усетих лъч на надежда, че инстинкта й за само-съхранение все още действаше. Вероятно и тя можеше да усети борбата на Джаспър.

-         Време е за отваряне на подаръци- съобщи Алис, водейки Бела до една дълга маса поставена до пианото ми. В центъра на масата стоеше огромна розова торта, украсена с още една ваза с рози от едната страна и малка купчинка от подаръци, безупречно опаковани в сребриста хартия от другата страна. Абаносовият цвят на пианото служеше за остър контраст на ярко розовата торта.

Зад подаръците беше поставена висока кула от стъклени чинии и аз подтиснах стона си. Надявах се Алис да не очаква да от нас да ядем от тортата. Масовото повръщане обикновено не беше част от нормално парти за рожден ден.

Лицето на Бела посърна, но в погледа й имаше нещо, което беше фалшиво. Нима щеше наистина да приеме подаръците си любезно?

-         Алис, знам, че ти казах, че не искам нищо…

-         Но аз не те послушах.- прекъсна я Алис, която сияеше след като също бе видяла малкото зрънце вълнение в очите на Бела.- Отвори го- заповяда и тя, подавайки й най- големият от трите пакета.

Предвидих реакцията на Бела – колебанието й да разкъса без да мисли много хартията и бързо да открие подаръка. Тя взе кутията внимателно, очевидно изненадана от липсата на твърдост. Първо прочете картичката, после я наклони от единия и от другия край, търсейки откъде да скъса хартията, и откривайки, че  съдържанието на подаръка не издава звук. Погледът й се изстреля към нас когато откъсна ъгъла на хартията, ои част от надписа на кутията се появи.

Все още объркана, тя присви очи докато разглеждаше надписа, а аз стиснах устни, когато тя намери горната страна на кутията и я отвори. Тя погледна вътре и очите й се разшириха, когато откриха, че е празна.

„Няма си идея какво е!”Розали си помисли силно, усмихвайки се за пръв път.

-         Ъ… благодаря?- каза Бела не като изявление, а като въпрос.

Джаспър започна да се смее най-силно, прикривайки моето подсмихване.

-         Това е стерео за пикапа ти. Емет го инсталира в момента, така че да не можех да го върнеш.

Бела въздъхна, гледайки на Алис, но после се усмихна топло.

-Благодаря Джаспър, Розали,- и след това погледна към мен. Сви устни, все още усмихваща се, лесно показвайки, че е разбрала защо обиждах пикапа й по-рано. Но в погледа и нямаше нищо освен радост и гледката ме стопли така, както само слънцето можеше.

-         Благодаря, Емет!- извика Бела съвсем малко по-силно и присъедини  кикота си към неговия дрезгав смях.

„Тя наистина е чудесна , Едуард.” помисли си Карлайл, разбрал, че Бела вече бе научила, че Емет може да я чуе без да се налага да вика.

- Сега отвори моят и на Едуард!- почти изкрещя Алис. Тя все още не бе видяла реакцията на Бела към подаръка – бъдещето беше мистериозно замъглено. Дали Бела ще откаже да отвори моя подарък?

В отговор, тя се обърна и ме погледна със суров поглед на лицето.

- Ти обеща.- каза тя сериозно.

Точно тогава Емет влетя в стаята, завършил задачата си.

-         Тъкмо на време!- извика той и всеки един от смъртоносните му зъби блестеше на чрката светлина. Бела все още ме гледаше.

-         Не съм похарчил и цент.- заклех се, вдигайки ръка. Тя прие радиото – само моя подарък ли я притесняваше?

Един кичур коса падаше небрежно върху лицето на Бела, скриващ съвсем леко очите й от мен и аз се протегнах се, и нежно го пъхнах зад ухото й. Сърцето на Бела пропусна едно туптене и Есме стисна ръката на Карлайл при звука.

„Той е толкова нежен с нея…толкова е прекрасно,, Едуард”

Бела си пое дълбок дъх все още неусмихната.

-         Дай ми го- каза тя, примирена.

Емет се подсмихна „Тя наистина не иска да вземе нищо от теб.” Погледнах го и завъртях очи. Изглежда беше така.

Бела взе пакета, но не й отне много време да се досети какво е. Формата и размера би трябвало да са издали какво е, но без да се замисля, тя пъхна със сила пръста си под ръба на обвивката.

Преди Бела да успее да скъса хартията, кожата на пръста й  поддаде под изненадващо острия ръб. За мой ужас, една капка от кръвта й започна да излиза, и времето се забави до пълзене. Само видът на малката, но растяща червена точка беше достатъчен, за да накара гърлото ми да избухне в умопомрачителна болка, а стомахът ми да се обърне, очаквайки  друго вкусване от сладкото съвършенство на кръвта й. Докато великолепният аромат от кръвта на Бела се разнесе, ловецът в мен, чудовището се разбуди, избирайки бързо коя артерия би осигурила най-задоволяващо хранене,  удължавайки същевременно удоволствието малксимални най-много. Видението ми се замъгли за секунда, когато миризмата стана вкус- всеизпълваш, възторжен вкус, освобождавайки спомена за последния път когато кръвта й бе докоснала устните ми.

 -         По дяволите!- каза Бела само секунда след като бе усетила порязването и както преди, гласът й ме извади от фантазията ми.Спрях да дишам, което не ми донесе облегчение, но ми позволи да заддържа слабия си себеконтрол. Мислите на семейството ми ме заляха, докато всички те се бореха да запазят спокойствие, сприрайки да дишат един по един. Жаждата им беше нищо в сравнение с моята, но мислите им разгориха още повече огъня в разкъсващото ми се гърло. Победих чудовището отново. Не можех да нараня Бела. Няма да я нараня.

Моята любима не забелязваше борбите около себе си и бавно обърна порязания си пръст с единствената капка кръв към лицето си. В този момент, две изображения нахлуха в ума ми: от Алис- видение как Джаспър скача към Бела; от Джаспър- как тъмнокафявите кичури коса на Бела са на сантиметри от очите му и устните му опират в гърлото й. В следващата милисекунда, Джаспър  се стегна за скок и аз реагирах инстинктивно.

С повечето от последно останалия ми въздух, изкрещях: „НЕ!”, премествайки се бързо, за да пресрещна жадния си брат. Той беше толкова бърз, че единствената оставаща ми възможнодт беше да избутам Бела настрана и да застана като каменна стена между нежната й кожа и острите като бръснач зъби на Джаспър. Тялото му се сблъска с моето и умът му бе напълно изпълнен с кръвожадност, равна на моята, но без нищо, което да я възпре. Ръцете ни се вкопчиха едни в други и с ярост, равна на неговата жажда, аз го задържах назад.

„Тя – трябва да я имам! Махни ми се от пътя!” крещяха мислите му. Беше сякаш Джаспър отново бе станал новороден вампир – цялото му същество бе управлявано от една единствена дума – кръв. Той понечи да ме захапе, опитвайки се отчаяно да се добере до Бела.Точно когато успях сигурно да го захвана, чух счупване, и борбата на Джаспър се увеличи.

Умът му започна да препуска, докато той гледаще Бела как лежи в купчина счупено стъкло, с ръка, покрита със стъклени парчета. Видях  през неговите очи кръвната баня и  огънят от гърлото ми се надигна и ме изпълни целия. Миризмата на кръвта й беше толкова плътна, че всъщност можех да я вкуся през мислите на Джаспър, но той имаше само бегла идея какво истинското удоволствие представляваще вкуса на топлата, яркочервена течност. Пулс след пулс, обилната храна излизаше навън…толкова примамлива.. а и мислите на останалите от семейството ми също се изпълниха с изкушение. Не успях да задържа ръмженето, което излезе от устните ми- вътрешният ми демон не беше само жаден, а и собственически

„Кръв…Пропиляване…Мое…”  Неспособен да мисли свързано сега, Джаспър беше фокусиран само върху локвата кръв, която се събираше около Бела. Дълбок , животински рев се надигна от гърдите му и зъбите му проблясваха, докато той отново и отново се блъскаше в мен към нея. Защитата му отслабна докато бе погълнат от изгарящото си желание и видях шанса си да разкъсам гърлото му, слагайки край на заплахата за моята любов, моето желание.

„НЕ ЕДУАРД , НЕДЕЙ!” изрещя Алис в мислите си, показвайки ми миг от бъдещето –не само нейната скръб, но също и ужаса на Бела при вида на откъснатата глава на Джаспър, търкаляща по пода. Видението ме разсея достатъчно, за да видя как Емет, въпреки жаждата си, се приближи зад нашия полудял брат. Той идваше да помогне на мен или на Джаспър?

 -         Тя е моя!-  изръмжах тихо, докато насочих тялото на Джаспър между Бела и Емет, докато той продължаваше да се блъска безумно срещу моята хватка. Разгледах мислите около мен, търсейки за още нападатели, но никой друг не помръдна. Емет обви ръце около Джаспър, дърпайки го назад и разделяйки ни.

Зад мен, Бела лежеше и кървеше, и докато се борих, за да я защитя от Джаспър, също се борех срещу самия себе си. Отровата почри преливаше от устните ми, а огънят в гърлото ми беше толкова интензивен, че когато ръцете ми се освободиха, едва устоях на изкушението самият аз да й се нахвърля. Видях лицето на моята любима през очите на Алис и осъзнах, че причината тя да е потънала в кръв нямаше нищо общо с Джаспър, но защото аз лекомислено я запратих към масата, пълна с стъкло.

Какво сторих?

.

ФФ:”Тъмната страна на Луната” (превод), глава II,част 1ва

Етикети

"Тъмната страна на Луната", Dark Side of the Moon, Едуард, Новолуние, ФФ, зизка, мона лиза, fanfiction, FF, Mona Lisa, старо-ново, фенфикшън, staro-novo, zizka

Текстът по-долу е превод  на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фен-материал с некомерсиална цел, като оригиналните герои и историята са на Стефени Майер. Оригиналният текст- “Dark Side of the Moon”  с автор blondie AKA robin можете да прочетете тук. Текстът е в канон, с рейтингът “Т ” и преразказва “Новолуние” от името на Едуард. 

Преводът е направен от zizka, която е на 16 години и е от Белослав.

 Редактори- Мона Лиза и staro-novo

 

Глава II. Парти (част 1ва)

 (продължение от Глава I тук.)

 

Тази учебна година беше различна от всички други. Чистилището не бе толкова лошо, ако те придружава ангел. През повечето от часовете бяхме заедно и въпреки, че материалът беше пълна загуба на време, образованието, което желаeх най-много бе да изучавам Бела. В класната стая реакциите й бяха малко по-нормални, по-предвидими, но тя все още ме изненадваше с познанията си и гледната си точка. Всеки ден узнавах нещо ново за нея и за първи път наистина  ми харесваше да ходя на училище.

 Денят отлетя бързо и твърде скоро изпращах Бела до пикапа й. Остатъкът от следобеда щеше да премине в неутрализиране на опитите й да пропусне партито в нейна чест, което не бе най-приятната задача. Надявах се видението на Алис да остане в сила и Бела най-накрая да се съгласи да присъства възпитано.

” В седем часá, Едуард, не забравяй” –профуча покрай мен мисълта на Алис, докато тя засилваше колата ми вън от училищния паркинг. Сестра ми изглежда смяташе, че не съм способен да запомня партито за рождения ден на Бела, което бе планирала от месец насам. Тя перфектно знаеше, че ще си спомня; безпогрешната памет е едно от проклятията на това, да бъдеш вампир. Доскоро наистина се чувствах единствено прокълнат. Но вече не.

 Съпротивата започна, когато стигнах до пикапа на Бела и й отворих пасажерската врата, както правех всеки ден.

 -         Днес имам рожден ден, не може ли аз да карам?- настоя Бела. Не особено добър аргумент от нейна страна.

 -         Преструвам се, че нямаш рожден ден, както ти пожела.

 -         Ако нямам рожден ден, тогава не трябва да идвам у вас довечера…- И Алис щеше да ме разкъса на парчета.

 -         Добре тогава- Предпочитах бавното каране на Бела пред гнева на Алис, затова заобиколих и отворих шофьорската врата – Честит рожден ден!

 Лицето й се изкриви сякаш нещо я болеше.

 -         Шшш- каза тя слабо преди да се качи.

 Погледнах към Бела. Очите й леко се присвиха съсредоточено, докато тя даде на заден ход и се подреди в  колоната от коли към изхода. Докато главата й се наведе над рамото, пълните й розови устни се нацупиха. Беше красива, макар и нещастна и гледката накара гърлото ми да загори още по-силно.

 Време бе да вляза в ролята, която Емет искаше да изиграя. Започнах да бърникам по античното й радио и не бях изненадан, че на повечето станции се чуваше само шум. Поклатих глава с преувеличено незадоволство.

 -         Радиото ти има ужасен обхват.- При отбелязването на неадекватността на радиото й, Бела се разяри толкова много, че й идеше да ми откъсне главата.

 -         Искаш хубаво стерео ли? Карай собствената си кола тогава- Тя толкова рядко използваше остри думи с мен,  че се изненадах и почти се засмях на глас . Такава ярост от такова нежно и добродушно съзнание  беше толкова противоречиво, че едва успях да се сдържа.

Докато се съвземах от силата на реакцията й, тя продължаваше да бъде ядосана и упоритостта й превръщаше радостта ми в объркване. Спряхме пред къщата й и реших, че беше време да използвам по-силна форма на принуда, за да я откажа от ядосаното й настроение. Взех лицето й в ръцете си, едва докосвайки кожата й като коприна. Затворена в колата, миризмата й преминаваше през цялото ми същество, разпалвайки пламъците в гърлото ми докато сякаш погълнаха цялото ми тяло. Но усещането, макар и вкоренено в болка, избледня в удоволствие, когато протегнах върховете на пръстите си. Споменът за вкусът й, за еуфорията, която го придружава, кръжеше в покрайните на възприятието ми и винаги ме изкушаваше, когато бях заедно с нея. Изкушението, на което се поддавах, докато държах деликатното й лице, обаче, бе различно, и аз се наклоних по-близо към нея.

-         Би трябвало да си в добро настроение, точно днес от всички възможни дни- казах нежно, оставяйки нарочно дъхът ми да я обгърне. Ефектът беше незабавен и пулсът и дишането на Бела се ускориха.

 -         А, ако не искам да съм в добро настроение?-  попита тя слабо. Усмихнах се и я погълнах с очите си. Очите й се разшириха и въпреки , че се опитвах да я заслепя, аз бях този, който спря да диша.

 -         Жалко- прошепнах. Бавно се наведох и нежно притиснах устните си към нейните.

 Топлината й винаги беше първото усещане, което осъзнавах, когато се целувахме, последвано от острия, но приятен поток от електрическа възбуда, който потичаше в мен. Започнах да дишам отново и парадоксът от удоволствие и агония ме изпълниха, заедно с аромата на фрезия и лавандула, който плаваше в допълнение на аромата на вкусната й кръв.

 Колкото и да се опитвах да внимавам, Бела, както обикновено не ме следваше. Огънят от устните й едва бе започнал да се просмуква в мен и вече ръцете й се преместиха зад вратът ми, придърпвайки ме по-близо. Тя вдиша дълбоко и устата й започна да се движи срещу моята; езикът й започна да си поправя път през устните ми. Мирисът й ескалира, когато тя се притисна по-силно към мен и аз се усмихнах, винаги изумен, че можех да предизвиквам такава страстна реакция от нейна страна.

 Тя продължаваше да ме изкушава, придърпвайки ме към себе си с всички сили. Потреперих, представяйки си елетрическия шок, който бих изпитал, ако можех да проуча нейната уста по начина, по който тя искаше да се наслади на моята. Бела нямаше представа колко трудно бе да си толкова близо, но да трябва да спреш, знаейки, че едно толкова по-голямо удоволствие беше само на милиметри растояние. Тя вярваше в контрола ми – и често го подлагаше на изпитание – но не знаеше, че подклажда в мен огън, който бях смятал, че е изгаснал отдавна. Винаги бях смятал, че в сравнение с вампирите, хората са слаби, повърхностни създания-  но човешките чувства, които Бела запалваше в мен бяха по–силни от всичко, което някога бях изпитвал. По силни и от най-силното вампирско усещане – жаждата.

 Тя имаше прекалено голяма власт, щом можеше да ме подчини така. Как само исках да отвърна на страстта й със същата интензивност, да й покажа как точно ме караше да се чувствам…но не беше възможно. Тя беше толкова уязвима, толкова чуплива, че не можех да си позволя дори най- малкия пропуск в контрола си от страх да не я нараня, да не я убия или по-лошо – да не я отровя. Докато освобождавах ръцете й от тялото си, почувствах пулса й в ръцете си.

 -         Бъди послушна, моля те- въздъхнах. Тя застана напълно неподвижна и аз нежно я целунах. Сърцето й биеше лудо и когато я освободих, тя постави ръка на гърдите си.

 -         Мислиш ли, че някога ще стана по-добра в това?-  каза тя, без да ме поглежда – Че сърцето ми някой ден ще спре да се опитва да изскочи от гърдите ми, когато ме докосваш?

 -         Наистина се надявам, че не – изхилих се. Сърцето й беше не само същината на човечността й, а и един от малкото прозорци, който имах към мислите й. Начинът, по който сърцето й реагираше на близостта ми, на допира ми, дори на думите ми бе нещо, което трябваше да се опази почти толкова, колкото живота й. 

 Вместо да продължи да се цупи, тя завъртя очи и отвори вратата на колата.

 -         Да отидем да гледаме как Капулети и Монтеки се избиват, става ли?

 -         Твоите желания са заповед за мен.

 След като влязохме вътре, аз седнах на стария диван пред телевизора, наслаждавайки се на остатъчния вкус от целувката й. Тя пусна касетата и аз я придърпах нежно, без да дишам, докато тя нагласи мекия си, топъл гръб срещу гърдите ми. 

Докато я завивах с едно одеяло от дивана, любопитството ми надделя.

 -         Знаеш ли, никога не съм понасял особено Ромео.

 Бях гледал „Ромео и Жулиета” по всеки възможен начин и на всички езици и не можех да се начудя защо тя толкова харесва творбата.

 -         Че какво му е на Ромео? -каза тя, очевидно разстроена.

 Ромео беше толкова импулсивен, толкова безразсъден в действията си, че въобще не можех да се отъждествя с него. Изглежда Бела  приемаше критика като обида и неспособността ми да чета мислите й ме дразнеше за хиляден пореден път. Какво привлекателно нещо в Ромео можеше да има за умната, сериозна жена, която обичах?

 -         Ами, като за начало, той е влюбен в тази Розалин – не мислиш ли, че това го прави малко непостоянен? И след това, няколко минути след сватбата им, той убива братовчеда на Жулиета. Това не е много умно–  та тя със сигурност можеше да види многото недостатъци на Ромео – Грешка след грешка. Та би ли могъл по-успешно да разбие щастието си ?

 Началните надписи свършиха и Бела въздъхна.

-         Да не би да искаш да гледам филма сама?

 Това би трябвало да бъде наказание за мнението ми, ли? И аз можех да играя тази игра… 

-         Не, и без това през повечето време ще гледам теб.

 Центърът на вниманието ми стана деликатната мекота на ръката й. Кожата й настъхна от  допира ми и а аз проклех ледената си температура.

 -         Ще плачеш ли?– попитах я, спомняйки си сладкия вкус на сълзите й.

-         Вероятно. Ако внимавам във филма– каза тя, докато гледаше  в екрана.

 -         Няма да те разсейвам тогава.

„Поне не с гласа си”, помислих си. Всеки път когато докосвах Бела- дали с ръце или с устни, сърцето й реагираше – понякога забиваше по-силно, друг път пропускаше туптене. Въпреки, че ми харесваше да я закачам, когато тя потърка очите си, опитвайки се да остане фокусирана в телевизора, осъзнах, че ако не я оставя да се концентрира може би ще трябва да гледаме филма за втори път. Застанах неподвижно и обърнах очите си към историята, която се разиграваше пред нас. Когато Ромео призна обожанието си пред Жулиета открих ново значение на думите му за себе си и започнах да рецитирам заедно с актьора.

 Бела потрепери в ръцете ми, когато зашепнах в ухото й, повтаряйки меко като ехо думите, които идваха от екрана.

“Виж, как обляга бузата си на ръката си!

О, да можех да бъда ръкавица върху тази ръка,

Да можех да докосна тази буза!”

.

 

 Продължавах да изговарям репликите на Ромео, наслаждавайки се на това как Бела се сгушваше в мен с всяка реч. Накрая стигнахме до момента, в който Жулиета намира любовта си, мъртъв. Бела не изговаряше репликите на Жулиета на глас, но устните й се движеха заедно с тези на актрисата.

 

„Какво е това? Чаша, стисната в ръката на

 моята истинска любов?
Отрова, виждам, е била неговия вечен край.
O, скръндза! Изпил е всичко и не е оставил

и една приятеска капка,

която да ми помогне след това?

Ще целуна устните ти;
може би по тях все още има отрова”

.

  Когато Жулиета целуна Ромео, надявайки се да умре с него, сълзите потекоха надолу по бузите на Бела. Устните ми намериха косата й- трябваше се да улесня тъгата й, дори когато беше само във въображението й. Плачът й не спря и аз се опитах да я разсея по друг начин.

 -         Трябва да призная, че малко му завиждам тук.- казах, като си спомних как Ромео изсипа отровата в устата си и умря за секунди. Моята уста беше винаги пълна с отрова, а оставах незасегнат. Нежно изтрих сълзите й с кичур от косата й .

 -         Тя е много хубава.- каза Бела нацупено.

 За малко не се задавих при думите й. Тя наистина ли си мислеше, че намирам тази актриса за привлекателна, когато държах съвършенството в ръцете си?

-         Не му завиждам за момичето -  а за леснотата на самоубийството – продължих, без да се замислям.- На вас, хората, ви е толкова лесно! Само трябва да глътнете едно малко шишенце екстракт от растения…

 -         Какво?– възкликна Бела, прекъсвайки ме.

 Тя май наистина не разбираше дълбочината на моите чувства. Как моя живот беше непреклонно свързан с нейния; как аз можех да съществувам само и ако тя съществуваше. Опитах се да подредя мислите си, за да й обясня връзката.

-         Това е нещо, за което веднъж трябваше да се замисля и знаех от опита на Карлайл, че няма да е лесно. Дори не съм сигурен по колко различни начина Карлайл е опитал да се самоубие в началото… след като е осъзнал в какво се е превърнал…–направих пауза. Може би бих успял да я разубедя от желанието й да се превърне в безсмъртна, ако разбереше колко неизбежно беше нашето проклятие.

 Докато гледах профила й, забелязах стреснатия поглед на лицето й и смекчих тона си.

 -         И той, очевидно, е все още в отлично здраве.

        Сега осъзнавах, че бе грешка да й разкривам плановете си. Тя се завъртя в ръцете ми, срещайки очи с моите.

-         За какво говориш? Какво искаш да кажеш с това, че веднъж е трябвало да се замислиш?

 Гневът й обагри думите й и моето съжаление се усили.

 -         Миналата пролет, когато беше… почти убита…

Умът ми се върна към момента, в който я бях видял, лежаща на пода, в локва от кръв. Бучка заседна в гърлото ми, затруднявайки ме за секунда да говоря. Събрах мислите си, за да мога да продължа.

–       Разбира се, стараех се да се съсредоточа върху това да те намеря жива, но една част от ума ми правеше резервни планове.

 Припомних си ужасното препускане през Феникс, мъчението от това да не знам дали е жива и как осъзнах, че животът ми ще свърши с нейния.

–      Както казах, за мен не е толкова лесно, колкото за един човек.

 Видях как спомените преминават през лицето на Бела толкова ясно, колкото ако бих могъл да прочета мислите й. Болеше ме, че отново я накарах да изпита тази болка. Несъзнателно, тя докосна белега, който Джеймс беше оставил  на дланта й. Видях как изражението й се променя от страх до болка и отново до гняв, докато обмисля думите ми.

 -         Резервни планове?- повтори тя твърдо.

 -         Ами, нямаше да живея без теб.– казах, объркан, че трябва да й го обясня дума по дума. Би трябвало да може лесно да разбере това. – Знаех, че Емет и Джаспър никога няма да ми помогнат… и затова си помислих, че може би ще отида в Италия и ще направя нещо, с което да провокирам Волтури.

 Волтури имаха повече от достатъчно власт, за да сложат край на съществуването ми. Карлайл бе видял лично надмощието им преди векове, а оттогава мощта им само се увеличаваще. Аз щях да бъда просто едно раздразнение, угасено толкова лесно, колкото една свещ. Бела прекъсна размислите ми.

 -         Какво е Волтури?-  едва не извика тя.

 -         Волтури са семейство… – сборище бе по-описателно като дума, те нямаха емоционална връзка като нашето семейство, но „семейство” беше определение, което тя можеше да разбере.–  Много старо, много могъщо семейство от нашият вид. Предполагам, те са най-близкото нещо до кралско семейство в нашият свят. Карлайл е живял за кратко с тях през ранните си години в Италия, преди да се установи в Америка - спомняш ли си историята?

 -         Разбира се, че я помня – отсече тя. Очите й се отклониха към рамото ми и без съмнение си припомняше урока, която й разказах в офиса на Карлайл.

 -         Както и да е, не трябва да дразниш Волтури. Не освен, ако не искаш да умреш - или каквото и да правим там.

 Смъртта не беше правилния термин, но отново за нея бе достатъчно. Можех само да мечтая, че краят ще ми донесе някакъв вид мир. Погледът й се върна към моя и изражението й от гняв се превърна в ужас. Тя обхвана лицето ми с ръце и проговори.

 -          Не трябва никога, никога, никога отново да си помисляш за нещо подобно ! – скара ми се тя.

Толкова грижовна. Един стар и замъглен спомен се появи в покрайнините на умът ми. Толкова грижовна като човешката ми майка.

–     Независимо какво се случи с мен, не ти е позволено да се нараняваш.

 Но тя пак не разбираше…

 -         Повече няма да те поставям в опасност, така че няма значение. – Обещание, което бях направил и пред нея, и пред себе си.

 -         Да ме поставиш в опасност! Смятах, че вече сме установили, че целия лош късмет е по моя вина?- гласът й ставаше все по- ядосан.

 Разбира се, че я бях поставил в опасност. В денят, в който реших да поема по егоистичния път, слабия път и да споделя света си с нея, бях донесъл повече опасности пред прага й, отколкото дори някога би могла да си представи. Склоността й да привлича беди може да е започнал процеса, но с решението си аз я активирах. Още отначало знаех, че правилния път за мен бе да  оставя Бела да живее човешкия си живот, но не успях да намеря сили за такава раздяла. Освен това, тя се нуждае от моята защита, така, както е магнит за всякакви опасности.

 Не можеше ли да  види моята гледна точка?

 -         Какво би направила ти, ако ситуацията беше обърната?

 -         Това не е същото нещо- отговори  бързо тя.

 Изчаках, докато мозъка й обмисли думите й. Лицето й пребледня, когато тя проговори отново.

–     Ами ако наистина ти се случи нещо? Би ли искал аз да сложа край на живота си?

 Мигновено, образът на безжизненото тяло на Ромео беше заменено с моето и Бела ридаеше над мен. Това беше сценарий, който не бях обмислял. Въображаемата ми Бела заби ножа в гърдите си, и аз се свих от болка, изтривайки незабавно сцената от съзнанието си. Не беше същото. Тя щеше рано или късно да умре. Човешкият й ум щеше да намери начин да ме забрави, за разлика от моя с безупречна памет. След няколко десетилетия, тя щеше да намери своята вечна почивка, мирно спяща в рая. Нямаше да бъде осъдена на ада да си вечно сам, на безсмъртност без причина за съществуване.

 Но разбирах болката, която тя изпитваше при мисълта да ме надживее, дори и това да беше напълно нереалистично.

 -         Предполагам, че разбирам какво имаш предвид… малко. Но какво бих правил без теб?

 В мислите ми сега Ромео се беше надвесил над мъртвото тяло на Жулиета, също като начина, по който аз бях коленичил над кървавото тяло на Бела в Аризона. Задържах дъха си, точно както бях направил и тогава  и огъня изгори не само гърлото ми, но всичко в гърдите ми .

 -         Каквото си правил и преди да се появя аз и да усложня съществуването ти – каза тя, сякаш беше очевидно.

Въздъхнах, знаейки със сигурност, че тя няма да разбере как единствената причина за моето съществуване беше нейния живот, нейната любов. Преди, единствено съм я търсел нея, а ако я нямаше повече, нямаше да има  нищо за намиране.

 -         Казваш го, сякаш е е толкова лесно – казах победен. Тя не можеше да разбере.

 -         Би трябвало да е. Не съм чак толкова интересна.

Тя беше толкова упорита… след цялото това време, все още не можеше да разбере колко желана беше от всички и най-много от мен. И как това желание нямаше абсолютно нищо общо с това как  мирише тя или какъв е вкусът й. Понечих да оспоря, но си спомних, че днес би трябвало да е ден за празнуване.

 -         Няма значение.

 Не исках да обсъждаме това повече.

 Преди тя да може да формулира отговор, чух мрачните мисли на Чарли и преместих Бела така, че да не се докосваме. Нямаше нужда да й обяснявам.

 -         Чарли?- попита тя и аз се усмихнах, зарадван от смяната на темата. Бела се протегна към ръката ми, поглеждайки ме предизвикателно, когато баща й влезе с вечерята.

(Продължението следва тук)
.

ФФ:”Тъмната страна на Луната” (превод), глава I

Етикети

"Тъмната страна на Луната", Bella, Cullen, Едуард, Кристен Стюарт, Робърт Патинсън, Стефани Майер, ФФ, здрач, превод, Edward, fan fiction, Kristen Stewart, Midnight sun, среднощно слънце, фен фикшън, фенфикшън, Robert Pattinson, staro-novo, Stephenie Meyer, twilight, vampire

Текстът по-долу е превод  на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фен-материал с некомерсиална цел, като оригиналните герои и историята са на Стефени Майер. Оригиналният текст- “Dark Side of the Moon”  с автор blondie AKA robin можете да прочетете тук. Текстът е в канон, с рейтингът “Т” и преразказва “Новолуние” от името на Едуард. 

Преводът е направен от zizka, която е на 16 години и е от Белослав.

 Редактори- Мона Лиза и staro-novo

Глава I    Рожден ден

„Тя ще бъде тук скоро”,  помисли си Алис  и подскочи на пръсти развълнувано. Oще един тъжен ден, в който стояхме на паркинга на гимназия Форкс, чакайки за поредния набор от лекции. Аз не споделях вълнението на другите завършващи в училище, може би защото вече го бях правил около дузина пъти. Тази година е различна, помислих си, заради една причина : Бела Суон. Тя преобърна цялото ми съществуване, когато дойде в Форкс, незасегната от страха, който вдъхвах в другите хора. Вместо да изкрещи и избяга от мен, смъртоносното същество от митовете, тя беше невъобразимо  привлечена към мен,  моето ледено студено докосване, без да се изплаши дори, когато научи какво бях наистина. Нейният спокоен отговор на това, че бях вампир, все още ме смайваше. Думите все още бяха като ехо в ума ми, „Няма значение.”

-         Здравей, Алис! – каза Анджела Уебър, докато нейното гадже, Бен Чени, хвана ръката й и я придружи до сградите. „ Тя изглежда щастлива днес, дори повече от обичайното” помисли си тя и се усмихна. Анджела  беше приела Алис и мен почти толкова добре,  колкото Бела; това само увеличаваше възхищението ми към нея. Въпреки че тя усещаше, че представляваме опасност, Анджела не беше от хората, които съдят. Тя беше с изключително добра душа и въплъщаваше всеки благовиден аспект, на думата, от която произхождаше  името й- ангел .

„Кълън изглежда нервен. Чудя се какво ли става?”  Бен хвана по-здраво ръката на Анджела и ми помаха колебливо, а аз вдигнах ръката си в отговор. Неговото усещане за самозащита беше по–силно от това на Анджела и Бела, но това не ми пречеше. Хората би трябвало да се страхуват от нас.

-         Ще се видим в клас, Анджела. –почти изпя Алис, докато правеше перфектен пирует пред мен. През последните два дена  вече не я свърташе на едно място и нямаше търпение днешния ден да пристигне. Дори и Джаспър започна да се дразни от нея- което по принцип беше  рядкост. Съчувствах на Бела – тя имаше само бегла представа на какво е способна сестра ми.

Мислите на Алис бяха непоследователно бръмчене в ума ми, докакто тя си отмяташе какво е направила по плановете си. 

-         Алис, успокой се. Причиняваш ми главоболие. 

Облегнах се на колата си, опитвайки се да се успокоя, докато чаках моята любов да пристигне. Истината беше, че аз  също бях толкова нервен, колкото Алис, но не поради вълнение, а загриженост. Бела се  плашеше от идването на този ден – нейният осемнадесети рожден ден.

Измежду шума около нас най-после се чу бученето от античния пикап на Бела и аз обърнах рязко глава. Никой от учениците-хора  не можеше да го чуе все още, но Алис можеше. Тя ме погледна със самодоволна усмивка,  знаейки, че остава още поне една миля. „Само още две минути”  помисли си тя, кикотейки се, докато  въртеше малка сребриста кутия между пръстите си.

Паркингът започваше да се пълни, но никой не се опита да паркира до мен – те знаеха, че само едно превозно средство бе добре дошло тук. За момент заслушах досадните мисли на човешките умове около мен, опитвайки се да игнорирам моята хиперактивна сестра.

 „ Ето го Майк. Дали да коментирам колко добре изглежда косата му днес?” Прозаичните размишления на Джесика Стенли бяха първите, който проникнаха в съзнанието ми. „Не съм го виждала с никого тази година. Може би …”  Тя все още не беше изцяло преодоляла отказа на Майк Нютън, все още живееше в нейния повърхностен свят на отричане и отчаяно се надяваше, че той тайно чака перфектния момент, за да станат пак гаджета. Въпреки, че Майк не заслужаваше  нищо повече от самовлюбената Джесика, надеждите й бяха напразни.

Както обикновено, Нютон беше не забелязваше вторачените й погледи. „ По дяволите, домашното по английски за днес ли беше?” Този идиот никога не можеше да запомни нищо. Завъртях очите си ; колко трудно беше да си записва датите за предаване?

Майк Нютон си нямаше идея какъв късметлия е, че все още е жив. Та колко пъти през изминалите осем месеца бях обмислял брутално да го освободя от задължението да диша? Всеки път, когато си помисляше нещо за Бела – моята Бела – колко красива изглежда , колко сладко звучи,  как се мисли за по добър от мен, водеше до  убийствената фантазия от моя страна. Представях си как го убивам по всеки болезнен, насилствен начин и ми бе необходим изключителен  самоконтрол, за да не изпълня мечтите си. Бях предположил, че след бала ще да ме освободи от всичките си мисли за Бела, но тогава тя пък реши да приеме предложението за работа в магазина за екипировка на Нютон. За пореден път, Бела мислеше абсолютно наопаки.

-   Нуждая се от пари за колежа… и за бензин. Ти от всички хора трябва да знаеш най-добре, като се има предвид начина, по който говориш за моя пикап.- беше казала тя  в опит да оправдае работата си. В това време бях напипал пачката пари в  джоба си, знаейки без да поглеждам, че държа повече пари в ръката си, отколкото тя щеше да изкара за дузина лета в магазина за екипировка на Нютон. Нейната гордост и  независимост й пречеха да приеме дори и цент от мен,  макар, че беше незначителен жест от моя страна. Извадих парите от джоба си, очаквайки  прекрасния й поглед  на раздразнение  да се появи на лицето й.  Не бях разочарован.

 -     Парите за бензин не са достатъчна причина. От колко се нуждаеш?- разгънах нова стотачка и я вдигнах нагоре.

-  Дори не си помисляй да ми даваш пари. Няма да ги взема.- измърмори тя и аз подтиснах самодоволната си усмивка. Прибрах парите, но в ума ми започнаха да се появяват други идеи как да реша проблема с  недостига на бензин на Бела. Тя  ме прозря и ме  изненада  още веднъж с  проницателното си мислене.

- И дано да не спечеля от лотарията или да намеря изчезнало дете или нещо, което ще ми донесе голямо възнаграждение. И също така,  недей да слагаш бензин в пикапа ми докато спя.

- Ставаш абсурдна. Бих ли направил такова нещо?

Тя завъртя очите си и правилно не повярва на невинния ми вид. Наведох се и я целунах по челото, надявайки се да я разубедя.

- А аз какво да правя, докато ти работиш?-казах й съблазнително. Когато устните ми докоснаха  кожата й, огнената жажда в гърлото ми изрева, но болката беше почти приятна. Означаваше, че нейното  изпълнено  с живот тяло беше близо, в безопасност и човешко. Тя вдигна брадичката си и постави ръка на бузата ми, изпращайки различен вид огън в моето тяло.

-  Би трябвало да прекарваш повече време с семейството си.  Напоследък съм много егоистична като те открадвам за цели 24 часа на ден. Отиди на лов с Емет – на него ще му хареса това.- Значи беше усетила раздразнението на Емет…тя виждаше всичко.

- Бела…-опитах се да се споря, но тя вдигна ръката си.

-Знаеш колко много Чарли иска да направя това. Не мога просто да игнорирам работата, която той ми помогна да намеря. Това ще го зарадва и може би ще престане да бъде толкова строг с теб.

Чарли. Разбира се, че той ще иска тя да направи това, та той от известно време насам се опитваше да ме раздели от дъщеря му. След като Бела се върна от Финикс- пребита и с гипсирано бедро, насоката на неговите мисли към мен бяха съвсем не приятелски. Гняв и недоверие се въртяха в ума му всеки път, когато бях наблизо, заедно с мислите му за насилие. В онзи топъл юлски следобед той пристигна вкъщи след работа и предаде на Бела със саркастична усмивка  предложението от г-жа Нютон за почасова работа.  Не трябваше да чета мислите му, за да знам, че за него бе като сбъдната мечта: Бела шеше да се отдели от мен и щеше да бъде принудена да прекарва времето си с момчето, което той смяташе, че е подходящ за нея – Майк Нютон.

Същото намръщване се появи на лицето ми, както когато Чарли  направи съобщението. Бела погали  бузата ми и направи ядосването ми трудно.

-         Да ходиш на работа е нещо, което хората правят Едуард, но винаги съм отворена за промяна.- каза тя  и аз изтръпнах. Тя не можеше да се спре да не изпробва решението ми да запазя нейното сърце биещо. Бях отказал да я прокълна на безсмъртие и тя отказваше да приеме своята човечност. Споменаването на нашата “задъднена улица” винаги прекратяваше разговорите ни и сега тя го бе използвала, за да затвори ефективно темата за нейната работа.

Два дни по-късно стояхме в  кухнята й на почти същото място.

-         Само за по четири часа е .-  каза тя и опря глава на гърдите ми.

-         Цяла вечност.-поех дълбоко дъх, вдишвайки колкото можех от нейния мирис. Четири часа нямаше да се отразят на силата ми да устоя на адската жажда за  кръвта й, но болката щеше да се измести от гърлото ми към гърдите ми в нейно отсъствие. Но от друга страна, нямаше да съм твърде далеч от нея…

-         Ти и Емет имате планове, нали?- попита тя.

-         Да, имаме. –Понякога изглеждаше, че тя можеше да чете мисли. Смених темата, преди да може да попита какви бяха плановете.

-         Но аз ще бъда точно тук, когато се прибереш у дома .-наклоних се надолу, плъзгайки ръката си под косата й, срещу топлия й врат. Топлината бе измамна, създаваше илюзията за сила в крехкото тяло на Бела, докото тя всъщност беше толкова деликатна, като стъклена статуетка в ръцете ми.

-         Разчитам на това.- прошепна тя и заключи погледа си с моя. Пулсът й се ускори, започна да става нефокусирана и аз се усмихнах, забавлявайки се от това, как я заслепявах. Устните ни се срещнаха и цялото ми тяло експлодира с плътска топлина. Можех да вкуся мириса й на езика си, едва удържайки се да не го прокарам по устните й. Когато се появиха по-опасни спомени за нейния вкус, отстъпих назад неохотно.

Очаквах реакцията й, бях подготвен за нея, но все пак ме замая. Тя притисна гърдите си срещу моите  и аз почувствах всяка нейна мека извивка по мен, разделени само от няколко пласта дразнещ плат. За половин секунда умът ми се отклони, исках да усетя кожата й срещу моята -без дрехи- и мисълта ме накара да трепна. С голямо усилие, внимателно започнах да отделям глава си от нейната, разчупвайки внимателно захвата й , а не костите й. Тя беше толкова чуплива , толкова човечна…как исках аз също да бъда човек.

-         Обичам те! –каза тя , очите й като разтопен шоколад.

-         И аз те обичам! – думите бяха толкова неадекватни, но бяха тези, който тя можеше да разбере.

Освободих моята Бела, а тя ми на мигна, докато се качваше на пикапа и сед това потегли. Вече се почувствах празен. Следващите часове щяха да бъдат мъчение.

 Момент по-късно джипът на Емет отби на същото място на пътя и брат ми потъркваше ръцете си в очакване, когато се качих в колата.

-         Е, братле, какво ще правим? Има сведения за огромен вълк, който се скита из парка…

-         Не, ще ходим до града.

Лицето му се натъжи „И какво има в града? Сякаш трябва да питам.”

-         Аз какво ще спечеля от това?- Мислите на Емет се преминаха към яд и разочарование. Бела беше права, бях пренебрегнал връзката си с него.

-         Съжалявам, Емет. Просто тя започна работа днес… при Нютонови.-последната дума излезе като ръмжене, бях изненадан, когато той се усмихна.

-         Бела работи в магазин за спортни стоки? С Майк Нютон? – смехът му разтърси прозорците на къщата зад мен.

-         Е, това променя всичко. Хайде да тръгваме.

Гумите изпискаха, когато той даде назад и  обърна колата.

-         Ти пък защо си толкова доволен от това?- казах саркастично.

-         Твоето момиче ще прекара следващите няколко часа заобиколена от бухалки, топки, ракети, въдици и разгъващи се палатки … нямам търпение да я видя как демонстрира тренажор.

 Мислите му се запълниха с картини как Бела унищожава магазина,  събаря изложени мостри и се оплита в мрежи. И Нютон бе по средата, опитвайки се да помогне, но получавайки няколко синини и контузии. Емет се засмя, като си представи как  Нютон обяснява в болницата на Карлайл как е получил нараняванията.

-         Успокой се, няма да е толкова лошо.-казах, придържайки се към видението на Алис, че Бела нямаше да си нарани крака, когато  изпусне топката за боулинг след 90 мин.

-         Е , какво ще купуваме от нея?- попита Емет, докато карахме към града.

-         Ние няма да купуваме нищо. Тя ме накара да й обещая, че няма да я посетя в магазина днес. Ти, обаче, не си обхванат от това ограничение.

-         И какво ще правиш, докато аз съм вътре?

Той си ме представи да разглобявам колата на Нютон на паркинга. Хмм, интересна идея, но дори в малък град като Форкс нямаше да остана незабелязан, ако свалям части от една съвсем здрава кола.

-         Ще съм наблизо, не се тревожи. –Специално ще слушам този идиот Нютон.

-         Значи ще предпазвам Бела от нея самата или Майки от теб? –попита Емет  с повдигнати вежди. Усмихнах му се с оголени зъби по начин, който би накарал мазната кожа на Майк Нютън да настръхне.

-       И двете.

-         Яко! – Емет паркира зад магазина, скривайки ме добре от полезрението на витрината.

-         Хмммм, може би трябва да се заема със стреляне с лък.

-         Емет…- започнах аз и той се изсмя отново.

-         Не се тревожи, ще се погрижа тя да не се нарани.

Качих се на покрива и лесно открих познатите мисли на Нютон. Той обучаваше Бела, показа й къде е стълбата, за да може да стига до стоките на най-горните рафтове. Щракнах със зъби, когато той застана много близо зад нея, докато тя се качваше на стълбата, за да вземе кутия с обувки. Дори той да не я докосваше,  мислите му бяха достатъчни, за да заслужи  смъртна присъда от мен.

“ Тя мирише чудесно. Това шампоан ли е или е използвала парфюм? Дали все още се вижда с Кълън?”

-         Стой настрана от нея!- казах, повече на себе си, въпреки че Емет ме чу, докото влизаше през входната врата.

” Не се тревожи. Ще се погрижа за нея.” Той наблюдаваше Бела точно когато тя откри кутията, която търсеше и започна да я изважда от средата на една голяма купчина. Когато купчината се наклони на една страна, Емет я заговори.

-         Бела! Ти работиш тук ?- каза силно той, стряскайки я. Десет кутии за обувки паднаха върху Майк, а Бела се хвана за стълбата, за да не падне. Не можàх да се въздържа и да не се засмея с Емет, гледайки планинарските oбувки, който се удрят в главата на Нютон. Бела се люшкаше на стълбата, все още на няколко стъпала във въздуха.

-         Не й позволявай да падне, Ем!- извиках. За секунда той застана до нея и хвана стълбата, за да й помогне да слезе. Майк стоеше и гледаше бъркотията около него, замаян.

„Тя е добре! Кълна се, те ще си първият вампир получил язва на стомаха.”  Той погледна надолу към Бела, която изглеждаше видимо разстроена.

-         Какво правиш тук?- каза Бела през зъби.

-         Имам нужда от нова бейзболна бухалка. Мислиш ли, че можеш да ми помогнеш? – каза Емет благо. През очите на Емет видях как Бела се намуси и се обърна към Майк.

-         Добре ли си?- попита го тя, изстрелвайки  заплашителен поглед към брат ми.

-         Да, добре съм. Може би аз трябва да се заемам с нещата, който са на високо.

Той постави кутията на мястото й и започна да търси измежду обувките кой чифт съвпадаше с кой етикет на кутията.

-         Остави на мен да свърша това, а ти може да помогнеш на Емет.-  каза тя и се усмихна подигравателно на Емет.

-         Ъъ, добре, ако така искаш. -каза Майк.

 „Защо  не иска да поеме тази продажба? Те харчат парите си сякаш са вода. Може би се страхува от него.”

Въздъхнах. Бела, както винаги, беше твърдоглава и отказа да комисионната от покупката на Емет. Може не е най лошото нещо Нютон да се грижи за Бела. Но по-добре  да не й позволява да се качва на тази стълба никога вече…

Емет последва противника ми до стойката с бухалки.

-         Дървена или алуминиева искаш? –попита Майк  неентусиазирано.

-         Определено алуминиева. Дървените се чупят много лесно.

Майк огледа големите бицепси на Емет. „Вярвам му, че може да счупи бухалка” . Умът му се зае да мисли за метални бухалки.„Нека видим колко е готов да плати.” Той избра една от най –скъпите бухалки.

-         Тази е най-добрата, която имаме - перфектно балансирана , създадена за максимален ефект при удар.

Емет все бухалката, хвана тясната дръжка и замахна с бухалката бавно … за него, поне.

-         Хмм, изглежда ми малко чуплива. Имате ли с по голям диаметър на дръжката?

Майк погледна изпитателно големите пръсти на Емет.

-         Ъъ, какво ще кажеш за тази? Малко по-скъпа е, но има по-голяма карбонова дръжка. „Единственото нещо, достатъчно голямо за тези юмруци, е уличен стълб. Той може да ме смачка на две, без дори да се изпоти.”

Аз изсумтях.

-         Майк си мисли, че можеш да го счупиш на две, Ем.

Надявах се да разбере колко би ми харесало да видя  как Нютон го сполетява такава съдба. Емет взе новата бухалка и замахна с нея  по-заплашително, отминавайки рамото на Майкс само с инч. Насладих се на страха, който нахлу в ума на Майк, докато нервно отстъпваше назад.

Емет се престори, че не забелязва.

-         Тази ми харесва. Почти като старата е. Ще я взема.

Двамата тръгнаха към предната част на магазина, срещайки Бела по пътя. Тя беше почти завършила със сортирането на обувките и погледна нервно стълбата.

-         Аз ще кача тези горе. Не се тревожи за това, Бела.- каза Майк великодушно. Поне разбираше ограниченията на Бела.- Защо не помогнеш на тези дами, които разглеждат работното облекло?

Докато Майк чакаше за кредитната карта на Емет, мислите му се насочиха към друга посока.

-         Какво стана с старата ти бухалка?- попита той.

 „Ето защо ме обичаш Едуард”,помисли си Емет. 

-         Ами … познаваш брат ми Едуард, нали?- Той взе една бейзболна топка от купчината на тездяха.-Хей, ще взема  и това.

Майк се сви при звука на моето име, и аз се усмихнах, знаейки накъде върви Емет.

-         Да, срещали сме се. Той ходеше с Бела известно време, мисля. „Надявам се да е имал същия късмет, както аз с Джесика. Може би Бела с свободна довечера.”

Ударих модула на климатика  до мен и оставих дупка с размера на юмрука ми в стоманата.

-         Да, той е луд по нея.- “Подчертано луд”–Та, играхме бейзбол миналата седмица и аз направих коментир, че Бела е един вид –той понижи своя глас- непохватна. Не му се понрави, че говоря за нея така и огъна алуминиевата ми бухалка около дървото.

Емет направи пауза, давайки възможност на Майк да си ме представи толкова ядосан, че да мога да огъна метална  бухалка.

– Той е много по-силен, отколкото изглежда.- добави Емет.

-         Уау, няма съмнение- Майк измънка „Наистина трябва да се пазя от него” .

Емет не беше приключил.

-         Чудя се дали знае, че Бела работи тук. Не му беше много приятно да научи, че е започнала работа, нали знаеш.-Емет почеса брадичката си, поглеждайки към стълбата – Той е много защитнически настроен към нея.

Майк преглътна силно.

-         Така ли ? „По – скоро е притежателен”

-         О, да. Нали знаеш как изглеждаше Бела, след като падна през  миналия март?- Майк кимна и аз си покрих лицето с ръка. Какво правеше Емет??

-         Това е нищо в сравнение с това как изглеждаше мениджъра на хотела, след като Едуард приключи с него. Всички си мислеха, че мениджъра е паднал от балкона на третия етаж случайно. Счупването на черепа му причини краткотрайна амнезия, така че той не можеше да посочи виновник.

По дяволите, това вече приличаше на фарс.

-         Емет, престани – изпъшках. Слабостта му към драматизъм щеше да подкопае цялата правдоподобност, точно когато Майк започваше да се страхува от мен.

„Остави ме да работя, братле. Виж го – той трепери!”

 Отново се фокусирах върху ума на Майк, чух как сърцето му започна да бие по-бързо, когато си ме представи как хвърлям човек от покрива. „Какво ли ще стане, ако Бела се нарани тук?”  си помисли  той панически, поглеждайки изложените ловджийски ножове  наблизо до вратата.

-         Извинявай, че се усъмних в теб, Ем, това беше отлично. Сега е ужасèн от мен, благодаря.- казах, докато се смеех. Кой да знае , че Майк е толкова лековерен, колкото и дразнещ.

И точно тогава Бела се появи зад Емет, и ме разсея от терора на Майк.

-         Намери ли това, от което се нуждаеше?- каза тя рязко.

-         Разбира се, че да. Ще излизате ли с Едуард след работа? „Тя е бясна , да знаеш” .

Разбира се, че беше. Погледнах Бела през  очите му и видях раздразнението на лицето й. Когато тя видя уплашеното лице на Майк, ръцете й се свиха в юмруци.

-         Да, ще излизаме. Нуждаеш ли се от нещо друго?-думите й бяха остри, но забавни: сурова закана, излязла от нежна пеперуда.

Брат ми се опитваше да не се разсмее.

-         Не, това е всичко. „Тя е много сладка, когато е ядосана.”

-         Ще кажа на Розали, че си си помислил това.- казах му. Той се закачаше, но не бях в настроение.

„ Еее, успокой се, Едуард.”  

Майк му подаде бухалката, докато си правеше списък с най-безопасните места в магазина, на които Бела може да работи.

-         Благодаря. Ще кажа на Едуард, че съм те видял.- каза Емет  и Майк пребледня, а аз се подсмихнах убеден, че Нютон няма да се опитва да сваля моята Бела. Емет се обърна към Бела.

-         Трябва да стоиш далеч от стълбите, Бела.- каза  той сериозно.

-         Благодаря, Ем.-казах му искрено.

“Няма проблем, брато”

Бела насочи пръст към него.

-         Мога да се грижа за себе си. Върви си у дома, Емет. Кажи на Едуард, че ще се видя с вас двамата по-късно.

Тя знаеше, че съм наблизо и слушам, и че ще трябва да понеса  раздразнението й, когато се върне от работа. За късмет на мен и Емет знаех, че гневът й не трае дълго, и знаех как да я разсея. Споменът за последната ни целувка мигновенно се завърна.

-         Добре. Чао, Майк!- каза Емет весело и излезе. „Длъжник си ми, и то много.”

-         Да, благодаря.

-         Трябва ли да останем тук през следващите три часа? – Емет завъртя новата си бухалка с нормалната си скорост, свистейки с нея, докато ме изчакаше зад магазина. Скочих от покрива и той ми хвърли топката. „Хайде, той няма да я закача – сигурно ще направи всичко, за да я пази.”

Заслушах мислите на Майк и предположението на Емет беше правилно.  Майк се беше съсредоточил да държи Бела в отделението с спални чували и надуваеми матраци, където не можеше да се нарани лесно. Той дори си извърна очите, когато тя се наведе, за да вдигне  боклук от пода.

-         Прав си, той е безвреден. Благодаря отново.

Емет ме потупа по гърба. “Ах, не е ли страхотна любовта?”

-         Какво ще кажеш да изпробваме новата бухалка? Облаците изглеждат доста мрачни на изток.

Телефонът му издаде звук и аз прочетох съобщението през очите му.

„Топката за боулинг изчезна – тя ще е добре . Буря след 10 минути. Ще се видим там.”

 

Мислите ми се върнаха в настоящето, тъй като гръмотевицата, която чувах, бе звука от пикапа на Бела, пристигащ в училището. Майк дори не погледна нагоре, когато той мина покрай него, въпреки че мислите му регистрираха идването на Бела. Срещнах очите му, докато той ме изгледа скришом, но не реагирах. Майк преглътна бързо преди да си вземе раницата и побърза да отиде до тоалетната.

Толкова много неприятности, само за да може Бела да получава  оскъдна заплата. От всички човешки дейности, да настоява за това…а  да се съпротивлява да отпразнуваме най-човешката от всички, нейният осемнадесети рожден ден. Наопаки. Разбира се.

Докато Бела паркираше на мястото си, Алис завъртя подаръка като капачка на върха на пръста си. „Мислиш ли, че ще й хареса?”

Въпросът й ме  изненада –Алис не можеше ли да види реакцията на Бела?  Погледнах в ума й и видях само как Бела не иска да приеме  подаръка. Разбира се .

-         Нямам си идея. Знаеш каква е Бела по отношение на подаръците , затова не очаквам да е доволна, дори и да предположим, че успееш да я убедиш да го отвори.

Всеки път, когато й давах нещо, дори просто една хубава вечеря навън, тя се цупеше и се оплакваше, и не позволяваше нито на мен, нито на себе си да се забавляваме. Тя имаше толкова малко в материално отношение, а аз имах толкова много-защо не ми позволяваше да споделям изобилието, което имам, с нея? Та това беше абсурдно.

 Но нямаше да й позволя да пропилее това човешко преживяване и Алис беше повече от щастлива да организира парти за Бела. Аз лично не помнех никой от моите човешки рождени дни и нямаше да й позволя да забрави този. Беше редно за нея да то отпразнува … какво не бих дал да достигна 18. 

 Алис едва изчака Бела да паркира преди да отиде да се срещне с нея. Беше удивително, че ръждясалото превозно средство беше оцеляло толкова дълго време в непрестанния дъжд във Вашингтон; та то трябваше отдавна да  се е разтопило като бучка захар в този  непрекъснат  потоп.

 Бела затръшна врата след като излезе и изпрати още една част от външността на колата си в небитието. Очаквах от нея да бъде навъсена днес… въпреки, че беше напълно нерационално. Браздата между веждите й стана дори още по-дълбока, когато погледа й падна върху простичкия подарък в ръката на Алис. Борех се с подтика да избутам Алис и да взема Бела в ръцете си, въпреки  че те се молеха да направя това. Алис трябваше да получи своя шанс.

-         Честит рожден ден, Бела – извика Алис.

-         Шшшт!- Бела се наведе, сякаш да се скрие зад яката на якето си.

-         Сега ли искаш да отвориш подаръка си или по-късно? „Сега, моля те, сега” повтаряше Алис  в главата си. Тя знаеше, че Бела нямаше да се съгласи и на двата варианта, но този път се надяваше видението й за бъдещето да се промени.

-         Никакви подаръци! –изпъшка Бела  и аз се усмихнах. Дори Алис не можеше да разубеди моята твърдоглава Бела.

-          Добре-  каза Алис тъжно- По- късно тогава. Хареса ли ти албумът, който майка ти изпрати? И фотоапарата от Чарли?

-         Да,  страхотни са.- Бела изглежда искаше да се скрие надолу още повече.

-         Мисля, че е чудесна идея. Ти си абитуриентка само веднъж. Добре е да документираш преживяването.-„…за пръв път…”  прибави Алис наум за моя изгода, а аз си спомних видението й за Бела като новороден  вампир с огнено червени очи.

-         Не днес, Алис. – прошепнах й бързо. Ръката й беше достатъчно близо, за да мога да я ощипя – и да мога да го направя толкова бързо, че Бела да не може да ме види. Алис се отдръпна, виждайки бъдещото си нараняване и аз си промених мнението. Понякога заплахата беше по-добра от истинското наказание.

-         Колко пъти си била абитуриентка?- Бела се опита да спори, незнаейки за тихия спор между нас.

-         Това е различно.- каза Алис, обръщайки се към мен. „Доволен ли си сега?”

 Бела присви очи и аз протегнах ръка към нея преди тя да може да отговори. Лицето й омекна, когато се обърна към мен. Въпреки че  бях оставих Бела само преди няколко часа,  вече бях нетърпелив да я видя отново. Времето, прекарано с нея беше само миг от моето съществуване, като мигване на окото в моите 100 години, но всяка секунда, когато бяхме разделени, се усещаше като година. А когато бяхме заедно, часовникът като че ли започваше да се върти по-бързо от когато и да е преди; oсобено тук, в  чистилището, наречено гимназия. Моето възприятие за времето беше един от многото начини, по който Бела ме беше променила през тези къси 8 месеца, откакто я познавах.

Тя постави ръката си в мoята, a аз нежно я стиснах. Горещината от пръстите й се се пропи в моите, и тръгна нагоре по ръката ми, запълвайки ме с топлина. Сърцето й се забърза, когато тя погледна нагоре към мен и аз се усмихнах по-широко. Кафявите й очи ме огледаха и за момент бях изгубен в тях. Тя изглежда не възприемаше това, че ме заслепява толкова често, колкото аз нея.

„Честит рожден ден, любов моя„  помислих си, но не казах думите на глас.

-         Значи, както обсъдихме преди, не ми е позволено да ти пожелавам “Честит рожден ден” , така ли?- казах, проследявайки с пръст устните й, надявайки се, че тя усеща същото електрическо удоволствие от допира ми, което аз чувствах от нейната  мека,  еластична кожа.

-         Да, така е.-  каза тя формално и  бузите й се оцветиха в  прекрасен  розов цвят.

-         Просто проверявам. Може да си  променила мнението си. На повечето хора изглежда  им харесват неща като рождени дни и подаръци.

Алис се засмя.

-         Разбира се , че ще ти хареса.

Тя се опита се да  види бъдещето на Бела, но можà само да види как аз се опитвам да убедя Бела да слезе от пикапа пред нашата къща след училище. Докато Бела не реши дали ще присъства на собственото си парти за рождения си ден, бъдещето оставаше мистерия.

-         Всички би трябвало да са мили с теб днес и да ти угаждат, Бела. Кое е най-лошото нещо, което може да се случи?

Едва задържах усмивката на лицето си. Бела беше прекалено на “ти” с „най-лошото”, и с нейния късмет…

- Да остарееш- измърмори Бела и аз стиснах устните си. Е, не успяхме  да избегнем познатия спор. Но Алис беше непоколебима.

-     Осемнадесет не е чак толкова голяма цифра. Жените обикновено не изчакват ли до двайсет и девет, преди да започнат да се разстройват от рождените си дни?

-   По-възрастна съм от Едуард-  каза Бела тъжно. Аз въздъхнах силно и пожелах Бела да можеше да разбере колко много исках да стана по -възрастен от нея – да остарея с нея. Как тя бе щастливката.

- Технически. Само с една малка година, обаче.

Бела обмисли думите на Алис и се успокои малко.Може би все пак можеше да види колко по-добре е за нея, ако остане човек.

-         По кое време ще сте в къщата?

Бела отново се напрегна и ръката й се стегна около моята.

-         Не знаех, че имам планове да бъда там.

 Видението за Бела, отказваща да присъства на партито се изясни в ума на Алис и аз изпъшках на ум. Алис също не прие това бъдеще и яростно се бореше да го промени.

-          О, не ставай лоша, Бела! Няма да ни развалиш веселбата по този начин, нали?

-          Мислех си, че на рожденият си ден трябва да правя това, което аз искам.- промърмори Бела .

-          Ще я взема от Чарли веднага след училище- казах, надявайки се да успокоя Алис.

-          Трябва да работя- каза Бела самодоволно.

-          Всъщност не трябва- Алис отвърна. Лицето на Бела почервеня отново.- Вече говорих с госпожа Нютън по въпроса. Тя размени смените ти. Каза ми да ти пожелая „Честит рожден ден”.

-          Аз-аз все още не мога да дойда. Аз, ами, не съм изгледала още „Ромео и Жулиета” за часа по английски.

ДокатоАлис се опитваше напразно да убеди Бела, че е гледала филма, можех да видя, че дълбоко заровения темперамент на сестра ми започна да се надига. Накрая той си проби път и тя ядосано се обърна към мен, говорейки с леден глас.

-          Можем да го направим по лесния начин или по трудния, Бела, но и в двата случая…

Визията на Алис, носеща крещящата  Бела през гората, която нахлу в  ума ми, не ми хареса.

-          Успокой се, Алис. Ако Бела иска да гледа филм, нека гледа. Днес е рожденият й ден.

 Алис стисна устни. „Да не си посмял да си на нейна страна – искаш това колкото мен, знаеш го.”

-          Ето, готово- каза Бела и почти очаквах да се изплези.

-          Ще я доведа към седем. Това ще ти даде повече време, за да приготвиш нещата.

Алис погледна в бъдещето и видя Бела и мен, изкачвайки спокойно стълбите на дома ни, и настроението й се проясни.

-          Звучи добре. Ще се видим довечера, Бела! Ще бъде забавно, ще видиш.

Тя подскочи и бързо целуна Бела по бузата, и тръгна към първия си час. Бела се нацупи, изгубила възможността да спори повече.

-          Едуард , моля те…

Но аз нежно поставих пръста  си върху устата й, устните й толкова меки срещу моята каменна кожа. Достатъчно спорове.

-          Нека обсъдим това по-късно. Ще закъснеем за час.

(продължение тук)
.