ФФ „Първа светлина“ (превод)- глава IIIта

Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна „First Light“ можете да намерите тук.  Историята е „канон“- отделните глави преразказват „Зазоряване“, но от гледната точка на Едуард. Текстът е с рейтинг „Т“ и фенфикшъна не е довършен все още.

 Преводът е направен от Jacob_team, която е  на 13 г. и е от Пловдив.

Редактор: Mona Lisa

Първа светлина

  Трета глава – Жест

  След като атмосферата се успокои и отпусна излязохме навън за приема. Алис беше извън себе си от напрежение. Джаспър обикаляше около нея и се опитваше да я успокои, но в този момент нямаше смисъл.

-Поздравления- Сет Клиъруотър дойде при нас. Майка му го следваше отблизо, с ужасен вид,а Били Блак беше от другата му страна, очевидно чувствайки се по-добре от Сю.

Това е просто сватбата на Бела. Всичко ще е на ред. Надявам се Джейкъб да успее да дойде. 

Сет се обърна към мен и аз отвърнах на прегръдката му с една ръка, а другата  беше плътно прикрипена към моята Бела.

Защо той трябва да се чувства толкова комфортно с тях? Сю трепна от движението на сина си.

-Хубаво е, да виждаме, че нещата се подреждат добре за теб, човече. Радвам се за вас. -Усмихна се Сет.

ФФ “Първа светлина” (превод)- глава IIра

Етикети

Зазоряване, Здрач-фенфикшън, преведен фен фикшън, jacob_black, фенфикшън, staro-novo

 

Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна „First Light“ можете да намерите тук.  Историята е „канон“- отделните глави преразказват „Зазоряване“, но от гледната точка на Едуард. Текстът е с рейтинг „Т“ и фенфикшъна не е довършен все още.

 Преводът е направен от Jacob_team, която е  на 13 г. и е от Пловдив.

Редактор: staro-novo

.

 Втора глава : “Големият ден”

 .

Докакто карахме по алеята към къщи чух сърцебиенето й. Единственото, който има значение. Тялото ми се изпълни с облегчение. Тя беше жива и здрава. И скоро, толкова скоро, тя щеше да бъде моя.

  -  Върнаха се-  извика Розали. Сърцебиенето се ускори и аз се усмихнах.

  -  Дръжте го далеч оттук.

  – Момчета! – каза Емет. 

Тя ни задържа отвън  и ни накара да свършим някои довършителни неща. Емет се оплакваше през цялото време. Аз бях прекалено въодушевен, за да ме е грижа. Тя щеше да бъде моя. След няколко часа, завинаги моя. Джаспър беше изпратен да доведе Рене и Фил. Върна се бързо.

Гласът на Рене беше изпълнен с вълнение. Фил беше щастлив, защото Рене беше щастлива. Тя веднага изтича нагоре, за да види дъщеря си. Обхвана ме спазъм от завист. Аз също исках да видя Бела.

 „Едуард Кълън, не подслушвай!” предупреди ме Алис. Тя ме беше заплашила няколко пъти вече да не гледам роклята на Бела. Никому не беше позволено да види роклята освен нея. Отбягвах мислите ѝ и вместо това сега се фокусирах към тези на Чарли.

 „Той я прави щастлива. Това е всичко,което мога да искам. Той я накара да остане във Форкс, с мен. Може би трябва да му кажа нещо”. Той бавно тръгна към мен, но спря по средата.”Но дали ще ме разбере? Трябва да кажа нещо”. Той тръгна отново, малко по-решително.

  -  Здрасти,Чарли! – усмихнах се без усилие. Всъщност не бях спрял да се усмихвам откакто се прибирах вкъщи.

  -  Здравей, Едуард! Исках просто да ти благодаря, че я задържа тук. Това означава много за мен.

  -  Няма защо.

 Той беше доволен и протегна ръка, а аз я стиснах с благодарност. Не ме харесваше повече, отколкото някога щеше да го направи, но се опитваше да бъде мил.

  -  По-добре да отида при Рене.

 Той бавно се изкачи по стълбите.

  -  Едуард, готов ли си?- попита Карлайл изведнъж отстрани. Погледнах го и усмивката ми се увеличи.

  -  Да.

 Мислите му бяха пълни с любов и гордост от мен. И любов към новата му дъщеря. Излязохме и заехме местата си до бащата на Анджела.

 Розали започна да свири „Канонът на Пахелбел” и аз чух силното сърцебиене на Бела. Поех дълбоко дъх и се подготвих за влизането ѝ. Ароматът ѝ не беше нищо.

 Песента премина в “Сватбения марш”. Можех да чуя мислите на Алис и Чарли от другата страна на вратата. Алис се появи през нея, усмихваща се и танцуваща надолу по алеята.

 „Тя е толкова красива, Едуард. Ще бъде перфектно.” Игнорирах мислите ѝ. Фокусирах вниманието си върху вратата, исках да видя нея.

 Тя се появи. Дъхът ми спря. Търсеше нещо, мен. Намери ме и светът около мен изчезна. Бяхме само Бела и аз. Дълбоките ѝ кафяви очи блестяха. Почуствах как усмивката се разпространява още по-широко върху лицето ми.

 Ходеше със усилие. Изглеждаше така, като че ли темпото ѝ беше твърде бавно, като че ли искаше да тича към мен. Аз исках да тичам към нея. Помислих си на ум дано Розали изсвири песента по-бързо.

 Най-накрая тя стигна до мен. Протегнах ръката си, което още повече затвори разстоянието помежду ни.Чарли постави топлата ѝ ръка върху моята и аз въздъхнах, най-после.

 Взирах се в очите на Бела през цялото време. Това бе съвършенство. Моят свят беше пълен. В очите й имаше сълзи и гласът ѝ се задави малко, когато тя каза ”Да”.

 Поех си дълбоко въздух и се подготвих за моя ред. Исках да го кажа, да го обявя на целия свят, че тя беше моя, завинаги моя.

 -  Да.

 „Завинаги” добавих на ум. Завинаги тя ще е моя и аз нейн.

 Ръката ми вече се протягаше към лицето ѝ, когато г-н Уебър ни обяви за съпруг и съпруга. Обгърнах бузата й, нежно, винаги нежно с моята Бела, моята съпруга. Никога нямаше да я заслужавам, но ако тя ми даваше себе си, бях твърде егоистичен, за да я отхвърля. Обичах я прекалено много, винаги е било прекалено много.

 Наведох се по-близо към нея. Тя се бе изправила на пръстите на краката си и сложи ръцете си около врата ми. Целунах я, разбира се, че я целунах. Обичах да я целувам.

 „Уф”- помисли си Емет. Игнорирах го.

 „Толкова сте сладки. Страхотни сте. Толкова перфектни”. Игнорирах и Алис. Не исках да спирам. Не можех да покажа на Бела по друг начин радостта си, въодушевлението си, или не исках.

 „Едуард”- прочисти гърло си Карлайл. Сложих и двете си ръце върху бузите ѝ и бавно се отдръпнах. Около нас ехтяха ръкопляскания. Дори и стаята да беше избухна в пламъци, нямаше да забележа.

 Обърнах Бела съм публиката и неохотно позволих на всички присъстващи да я прегърнат един по един. Но въпреки това не пуснах ръката ѝ, и тя изглежда нямаше нищо против.

 Моя, най-сетне беше моя. Знаех, че сигурно сияех от щастие, защото Бела сияеше. Тя никога не е изглеждала толкова красива, като моя съпруга.

.
(следва продължение)
.
..........................

 

(staro-novo) Moже би още докато сте чели “Зазоряване” сте се чудили в сцената със сватбената церемония какво представлява “Канонът на Пахелбел”/Pachabel’s Canon. Предлагам ви малък експеримент- пуснете видеото по-долу и прочетете главата тук отново (и/или и главата в “Зазоряване”)- обещавам ви, че усещането за текста е съвсем различно.

 

 

ФФ “Първа светлина” (превод)- глава I

Етикети

Бела Суон, Едуард Кълън, Зазоряване, здрач, превод на фенфикшън, Jacob_team, фенфикшън, staro-novo

   Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна „First Light“ можете да намерите тук.  Историята е „канон“- oтделните глави преразказват “Зазоряване”, но от гледната точка на Едуард. Текстът е с рейтинг „Т“ и фенфикшъна не е довършен все още.

 Преводът е направен от Jacob_team, която е  на 13г. и е от Пловдив.

Редактор: staro-novo

.

  Първа глава: ” Дълга нощ”

.

- Отсега ми липсваш – промърмори тя срещу устните ми.

 - Не е нужно да си тръгвам. Мога и да остана…-притиснах устните си до нейните.

 -Ммм…- устните ми се движиха в унисон с нейните. 

 Независимо, че тя си мислеше, че е ми лесно, всъщност не беше. Пламъците, които изгаряха гълото ми всеки път, когато бях близо до нея бяха мъчение. Но усещането от устните й, кожата й срещу моята бе достатъчно обезщетение.

Погледнах лицето й на лунната светлина – толкова светло и красиво.Тя отвори кафявите си очи и аз знаех какъв късметлия съм. Тя приближи лицето си към моето.

 -Определено оставам.

 -Не, не. Това е ергенското ти парти. Трябва да отидеш – опита се да прозвучи  убедително тя, но след това  ръцете й се вплетоха по-здраво в косата ми и тя притисна тялото си по-близо към моето. Усмихнах се и погалих лицето й с пръстите си. 

-Ергенските партита са предназначени, за тези които тъжат за края на дните си като ергени. А аз нямам търпение да ги загърбя. Така че няма никакъв смисъл от партито -леко свих рамене.

 -Вярно – прошепна тя срещу гърлото ми. Ех, тази жена ще ме погуби. Поех си дълбоко дъх, за да се успокоя, но уханието й бе съблъзнително по толкова много начини. И за да усложни нещата, тя плъзна ръцете си по гърдите и стомаха ми. Потреперих от допира й, опитвайки се да устоя на желанието си да я целуна. Но тя продължи и пръстите й оставиха следи от огън по стомаха ми.

Целунах я нежно и изящния й език се плъзна по долната ми устна. Това действие стопли цялото ми лице. Отдръпнах се назад преди да стане прекалено. Никога не бих могъл да рискувам живота на моята Бела.

 -Почакай- прошепна тя. Единият й крак се освободи от одеялото и тя го преметна през кръста ми. – Колкото повече се упражняваме, толкова по-добри ставаме – сгуши се тя по-близо към мен.

 Да, колкото повече се упражняваме, толкова по-добри ставаме, но това, което тя искаше бе толкова опасно.

 -Е, на този  етап би трябвало вече да сме почти перфектни, нали? Спала ли си изобщо този месец?- Спомних си за всяка прекарана вечер с Бела, в малкото й легло, телата ни преплетени и толкова близко.

 - Но това е генералната репетиция, а ние сме упражнявали само някои сцени. Сега не е време да сме предпазливи.

 Предпазливи. Бела никога не беше в безопастност с мен. Тя беше защитена от всекиго и всичко, защото никога не бих позволил да й се случи нещо. Но аз не бях безопасен за нея. Тя рискуваше живота си всеки момент, който прекарвахме заедно.

 -Бела…

 -Не започвай отново. Сделката си е сделка – звучеше неприклонно тя. Най-абсурдната сделка. Поклатих глава.

 -Не знам. Толкова е трудно да се концентрирам, когато се държиш с мен по този начин. Не мога…не мога да мисля трезво. Няма да мога да се контролирам. Ще те нараня.

 -Нищо няма да ми се случи -отговори твърде бързо тя.

 -Бела…

 -Шшш -тя притисна устните си до моите, за да не ми позволи да говоря. Целунах я отново, но внимателно. Винаги внимателно около Бела. Трябваше да я разсея с нещо.

 -Как са краката ти?- повдигнах вежда аз.

 -Приятно топли -усмихна се самодоволно тя.

  -Наистина ли? Нямаш ли колебания? Не е късно да промениш решението си.

 -Да не се опитваш да се отървеш от мен?

 Моята смешна Бела. Разсмях се.

 -Просто исках да съм сигурен. Не искам да правиш нещо, в което не си сигурна.

 -Сигурна съм за теб. Останалото мога да го преживея.

 Тя сложи лицето си на гърдите ми. Останалото- с други думи трансформацията, това да изгуби семейството си?

 - Можеш ли наистина? Нямам предвид сватбата- която съм сигурен, че ще преживееш въпреки притесненята си- но за после…ами Рене, ами Чарли?

Беше ли помислила за тях? За това, че нямаше да може да ги види отново? Наистина ли нямаше търпение да се откаже от всичко само заради мен?

 От устните й се откъсна въздишка.

 - Ще ми липсват- каза тя твърде спокойно. Прикриваше нещо.

 -Анджела и Бен, Джесика и Майк?- продължих аз.

 -Приятелите ми също ще ми липсват.

 Какви приятели само й бяха. Спомних си постоянната омраза на Джесика към моята Бела.

 -Особено Майк. О, Майк! Как бих могла да продължа?

 Тя беше толкова лоша актриса. Изръмжах, а тя се разсмя.

 -  Едуард – обичах начина, по който изговаряше името ми – обсъждали сме това отново и отново. Знам,че ще бъде трудно, но това е, което искам. Искам теб, искам те завинаги. Един човешки живот просто не ми е достатъчен.

 Разбирах я толкова добре. Колкото и да исках Бела да живее като човек, аз…аз не можех да си представя, че някога бих могъл да съм без нея. Но дали наистина това щеше да я задоволи?

 -Замръзнала завинаги на осемнайсет.

 -Мечтата на всяка жена.

Поклатих глава. 

-Вечно непроменяща се…никога не вървяща напред.

 Главата й се наклони на една страна от любопитство.

 -Какво ще рече това?

 Обмислих отговора си- исках да разбере, но никога не исках да я разстроя.

 -Помниш ли, когато казахме на Чарли, че ще се женим? – Очите й показаха разбиране, сигурно си пресъздаваше сцената в главата си – и той си помисли, че ти …си бременна?

  -Но също си помисли и да те застреля? Признай- за секунда поне той наистина си го помисли – засмя се тя.- Едуард, какво има?

 -Просто ми се иска…ами, просто ми се иска да беше прав- признах й и отместих очите си надолу.

 -А-ах- прозвуча тя ядосано. Явно не разбираше. 

- По-скоро ми се иска да имаше начин да бъде прав. Да имаме потенциал за това.

 Но нямаше никакъв начин. Замръзнали, никога не променящи се.

 - Не ми се иска да ти отнемам и това.

 Тя се замисли за момент. Надявах се, молех се тя  да промени решението си. Надявах се най-накрая да съм успял да я убедя. Вероятно имаше съвсем малък проблясък на надежда.

 -Знам какво правя-заяви тя.

Колко напълно абсурдно. На осемнайсет години и вече знаеше какво прави.

 - От къде може да знаеш, Бела? Виж майка ми, виж сестра ми. Жертвата не е толкова малка, колкото си я представяш.

 - Есме и Розали са добре-отвърна тя -Ако се окаже проблем по-нататък, можем да постъпим като Есме – да осиновим.

 Тя беше толкова интелигентна на всека друга тема. Не можех да повярвам колко глуповато-упорита може да бъде за това.

 -Не е редно! Не искам да правиш жертви заради мен. Искам да ти давам, а не да ти отнемам. Не искам да ти крада бъдещето. Ако аз бях човек…-тя спря изречението ми като сложи меките си ръце върху устните ми. И когато проговори, го направи  със страст,любов, доброта:

 -Ти си моето бъдеще.

 Но след това тя стана толкова сериозна, колкото и аз бях.

- Но сега спри. Недей да увисваш нос, иначе ще се обадя на братята ти да дойдат да те вземат. Може би наистина имаш нужда от ергенско парти.

 -Извинявай. Увисил съм нос, нали? Сигурно е от предсватбено притеснение-пошегувах се.

 - А твоите крака студени ли са?- усмихна се тя.

 -Не и в този смисъл – наведох лицето си по-близо към нея.

-Чакал съм цял век, за да се оженя за Вас, госпожице Суон. Сватбената церемония е единственото, за което нямам търпение.

„Готов ли си за първото си ергенско парти?”-Емет се опитваше да скрие плановете им.

 -О, за Бога!- облегнах главата си назад.

 -Какво не е наред?-очите й потърсиха лицето ми.

 - Не трябва да се обаждаш на братята ми. Очевидно Емет и Джаспър няма да ме оставят да се измъкна тази вечер.

 Тя ме сграбчи по-плътно, сякаш бе достатъчно силна, за ме задържи, ако Емет ме задърпа. След това тя размисли и ме пусна. За което съжалих.

 - Забавлявайте се.

 По прозореца заскърцаха нокти и тя се изтръпна от шума.

 -Ако не изпратиш Едуард навън, ние ще дойдем за него- опита се да прозвучи зловещо Емет.

„Ще го направя”.

 Джаспър се изсмя. Аз погледнах Бела за последно.

- Тръгвай- засмя се тя. Звучеше като музика.

-Преди да са съборили къщата ми.

 „Започвам да броя, Едуард. Едно…”

 Завъртях очи и бавно се измъкнах от леглото й.

 „Две,три…”

 Облякох ризата си и я целунах по челото.

 „Четири,пет,шест…” 

-Заспивай! Утре те чака голям ден.

 Сърцебиенето й се ускори.

 -О, благодаря! Това със сигурност ще ми помогне да се отпусна- издъхна леко тя.

 „Седем,осем…”

 -Ще се видим пре олтара.

 -Аз ще бъда онази в бяло-опита се да прозвучи безгрижна тя. Разсмях се.

 „Девет…”

 -Много убедително- приклекнах и скочих през прозореца така, че да се озова върху Емет.

-По дяволите, Едуард!

Ухилих се и слязох от него преди да може да ми отвърне.

 -И да не го карате да закъснее утре- прошепна моята любов. 

Джаспър скочи нагоре до прозореца й и погледна вътре.

 -Не се притеснявай, Бела. Ще го върнем вкъщи на време. „Алис няма да е доволна, ако не го направим”.

Джаспър изпрати успокояващи вълни към Бела, за да може да поспи.

 -Джаспър?- повика го тя преди той да скочи надолу.

- Какво правят вампирите на ергенските партита? Няма да го водите на стриптийз клуб, нали?-прозвуча тя малко нервно в последната част.

Поклатих главата си. Осъзнаваше ли какво значи красотата й за мен?

 -Не й казвай нищо- изръмжа Емет тихо. Сборичках се с него отново и скочих нагоре, смееки се.

”Ще ти го върна след малко”.

 -Спокойно, ние Кълън имаме наша собствена версия. Просто няколко планински лъва, една-две гризли. Съвсем обикновена вечер навън. „Освен ако не искаш на отидем в стриптийз клуб, Едуард? Бихме могли да видим за какво е цялата врява”- усмихна се той.

 -Благодаря ти, Джаспър-каза тя. Той отново скочи на земята.

 -Да тръгваме!- сбута ме Емет и тримата се затичахме.

След като се нахраних с диви животни, изиграхме няколко борби и спечелих няколко надбягвания, легнах на земята и погледнах нагоре към небето. Братята ми ме последваха. Джаспър започна да си мисли за  Алис, докато Емет наистина обмисляше идеята за стриптийз клуба.

 Но аз трябваше да обсъдя едно последно нещо с тях. Трябваше да го направя сега, това беше последния ми шанс.

 -Какво представлява?-попитах, но не погледнах към нито един от тях. Беше ме срам, но не исках да го призная. Единственото нещо, което те знаеха, а аз не знаех.

 -Кое?-попита Емет.

 Любопитство, объркване, страх и ярост?

 -То- наблегнах на думата с надежда, че ще разберат какво имам предвид. Завинаги останал на седемнайсет. Предполагам, че хормоните ми се бяха пренесли, защото съм го искал. Независимо колко опасно би било за нея и аз го исках еднакво силно.

 Емет се повдигна на лакът и ме погледна. Отбягвах погледа му.

 -Страхуваш ли се от брака?-попита той.

 -Но ти бе толкова сигурен, толкова щастлив, въодушевен. Беше толкова трудно да го поема -добави Джаспър.

 -Не се страхувам от това -завъртях очи.

 -Тогава за какво говориш?-Емет беше нетърпелив, като тригодишен. Вдигнах се и се облегнах се на лакътите си.

 -Какво представлява сексът? Трябва да знам, да съм подготвен.

 Емет падна на гърба си и се разсмя. Беше толкова незрял.

 „Питаш за секса?”

 Джаспър също се подсмихна.

 - Никога не съм и мислел,че ще стане на въпрос.

 След като ревовете смях на Емет утихнаха, двамата се замислиха.

 -Предполагам,че Бела е различна-каза Емет разсеяно.

 Джаспър ме разбра малко по-добре.

 -Това е едно от най-големите удоволствия. „Само едно нещо е по-добре. Кръв, човешка кръв би била по-добре.”

 -Умът ти бива изцяло погълнат-каза Емет.

- Сякаш не можеш да мислиш за нищо друго. „Подобно на лова.”

 Веднъж бях казал на Бела, че не трябва да ме вижда докато ловувам, страхувах се твърде много от това, което би могло да се случи, ако се отпуснех по този начин. Ако тя беше наоколо…не, нямаше да позволя това да се случи. Но ако сексът беше като лова…

 -Това може би е едно от най-добрите сравнения. „Но ти никога не си ловувал, когато Бела е около теб.” Поклатих глава. „Мислиш ли,че би могъл…?” Той не довърши мисълта си, но аз разбрах.

 -След като тя стане вампир, няма връщане назад- подсмихна се Емет.

-Мислиш ли,че…?-той също спря мислите си.

 -Ти не би. Ти винаги си имал най-добрия самоконтрол. Имам предвид, толкова й устояваш досега.

 - Това ще бъде различно, обаче.  Дори ти каза, че е като лов. Ако изгубя самоконтрола си…

-Няма -успокои ме Джаспър.

-Ти я обичаш.”Това е, което те възпира да не я ухапеш. Ще задържи й самоконтрола ти.”

 - Не знам дали ще бъде достатъчно- легнах отново на земята.

 -Ъ..ще се оправите-сви рамене Емет.

-Искате ли още едно надбягване?

 -Хайде-окуражи ме Джаспър.„ Спри да се притесняваш”.

 Неохотно станах.

.

(Продължението следва ТУК)

 .