ФФ „Лоялност и любов“ (превод), глава VI-та

                 Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна „Loyalty and Love“ можете да намерите тук.  Историята е „алтернативна вселена“- Едуард е напуснал семейство Кълън отдавна и е част от Волтурите. Бела е човек, който те искат да превърнат във вампир, защото е специална и задачата е поверена на Едуард. Текстът е с рейтинг „Т“.

 

Преводът е направен от Красето, която е нашата банда и е от Варна.

Name: Loyalty and Love

Author: Chedea

Chapter: 6

Отстъпих назад обратно в стаята ми, пускайки цялото ми семейство вътре без допълнителна покана. Прегърнахме се Карлайл, Есме, Алис, Джаспър, Розали и Емет. Не им отне много преди любопитните им очи да забележат Бела. Сигурен бях, че са я помирисали преди да я видят, след като ароматът й преобладаваше във въздуха.

„Дръж си ръцете долу, Бела”предупредих я. Тя кимна и захапа устната си. Беше нервна.

„Бела, това е моето семейство”казах и започнах да ги представям един на друг. Тя кимна и поздрави. Седеше изолирана на леглото.

„Защо не става?” тихо ме попита Емет.

„Тя … пострада по-рано. Ръката й е порязана. Ще бъде лоша идея за нея да я покаже, повярвай ми”

 

ФФ „Лоялност и любов“ (превод), глава V-та

Етикети

Лоялност и любов, превод, fan fiction, fanfiction, kam22, фенфикшън, staro-novo

Тийзър “Очите ми попиха сцената пред мен. Бела, лежаща безпомoщно под Феликс, устните му на врата й. Той или я целуваше или се опитваше да я ухапе, и нито едно от двете не бе приемливо. Когато влязох през вратата, той се изправи шокиран. И в следващия миг бях вече върху него.”

ФФ „Лоялност и любов“ (превод), глава IV-та

Етикети

Лоялност и любов, превод, fan fiction, fanfiction, kam22, фенфикшън, staro-novo

Тийзър:

”Преди години живях с Карлайл и останалата част от семейството. Бях щастлив с тях. Бяхме силни и заедно. Но аз бях сам. Може би, ако бях силен, по-малко необщителен, можех да остана с тях. Но не бях. Напуснах, защото от моето семейство, аз бях единственият, който беше сам. Да имаш баща и майка, братя и сестри беше до някъде удововлетворяващо, но не можеше да потуши болката от самотата, когато всеки от тях беше с половинката си. В мен имаше нужда, която те не можеха да запълнят. И затова си тръгнах.” 

ФФ „Лоялност и любов“ (превод), глава III-та

Етикети

Аро, Бела Суон, Волтури, Едуард Кълън, Кай, Марк, вампири, здрач, феликс, фен фикшън, фенфикшън

Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна „Loyalty and Love“ можете да намерите тук.  Историята е „алтернативна вселена“- Едуард е напуснал семейство Кълън отдавна и е част от Волтурите. Бела е човек, който те искат да превърнат във вампир, защото е специална и задачата е поверена на Едуард. Текстът е с рейтинг „Т“.

 

Преводът е направен от kam22, която е на 14 год. и е от Пловдив.

Редактор: staro-novo

.

(продължение от глава II-ра тук)
.

Глава Трета: Не искаш да знаеш

.

(Затова се изправих и отидох до прозореца. Изчаках светлината да ме огрее. Очаквах звукът на нейната реакция- отвращението, страха, гнева от измамата.  Когато слънцето изгря, то хвърли лъчите си през отворените прозорци и върху кожата ми. Насладих се на топлината му. И чух съвсем малко издихание зад мен.)

 

 -  О, … Едуард.

Обърнах се да погледна Бела. Очите й бяха широко отворени от шок. Не можех да разбера дали се страхува все още. Погледнах надолу към себе си, гледайки как слънцето се отразяваше от кожата ми. Погледнах към нея и тя стоеше омагьосана. Преди да можех да проговоря, или дори да помисля за думите,който бих казал, тя направи крачка към мен. И после още една, и продължи докато не беше точно пред мен. Отворих уста да обясня, да й кажа, че един ден и нейната кожа щеше да сияе толкова силно. Но след това тя направи нещо, което никога не бях очаквал.

Тя ме докосна.

Умението да чета мислите на другите имаше своите предимства. Знаех какво си мислят. Знаех какво щяха да кажа преди да го кажат. Знаех какво щяха да направят преди да го направят. Знаех какво искаха да кажат и направят, дори ако те не винаги го казваха или правеха. И в този момент исках толкова много да знам какво си мислеше тя, за да разбера какво я накара да се протегне и да ме докосне.

Притаих дъх като я видях да протяга ръка. Казах си, че това е защото не исках да вдишвам аромата на китката й, на кръвта, която туптеше толкова силно до повърхността. Но това беше лъжа. Затаих дъх в очакване, както преди да скочиш в дълбока вода.

Пръстите й леко докоснаха лицето ми, преди да се отдръпнат. Тя погледна към пръстите си, за да види дали блясъкът на кожата ми някак си се е пренесъл върху ръката й. Щях да се разсмея, но бях хипнотизиран от израза на лицето й. Тя съзнателно протегна ръка и ме докосна отново, игнорирайки студа на кожата ми. Изгарянето, която пръстите й оставиха, бе невероятно. Беше като да си обгорен. Топлината от слънцето бе нищо в сравнение с това. Затворих очи, наслаждавайки се на топлината от нежния й допир.

ФФ “Лоялност и любов” (превод), глава II-ра

Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна „Loyalty and Love“ можете да намерите тук.  Историята е „алтернативна вселена“- Едуард е напуснал семейство Кълън отдавна и е част от Волтурите. Бела е човек, който те искат да превърнат във вампир, защото е специална и задачата е поверена на Едуард. Текстът е с рейтинг „Т“.

 

Преводът е направен от kam22, която е на 14 год. и е от Пловдив.

Редактор: staro-novo

.

(продължение от глава I-ва тук)
.
.а: 

Глава Втора: Нормалност

.

Чух я как се събуди внезапно, сякаш някой я изстрелваше от съня й. Тя не можеше да си поеме въздух и се опитваше да диша, докато  едновременно трепереше доста силно.  Изглеждаше като че ли е имала кошмар.

 След като беше промълвила името ми, не беше казала друго- поне нищо, което да звучи на познат език. Няколко пъти беше казала “не” или “моля”, но през по-голяма част бе неразбираемо. Фактът, че тя беше изговорила името ми в съня си ме изненада по две причини. Първата е, че изобщо го каза. Топлината на гласа й, начина, по който името ми прозвуча от устата й беше невероятно. И след това дойде вторият шок- усещането за топлина, което се рапростря из цялото ми тяло, когато го чух. Отблъснах това чувство и се съсредоточих вместо това върху желанието да усетя вкуса й. Нямаше да му се отдам- не и след като я чух да прошепва името ми. Но имах нужда да го почувствам напълно. Имах нужда да зная какво е  истинско желание,  дори и само за миг.

Затова оставих книгата си и поех дълбоко дъх, вдишвайки аромата й в себе си както жаден човек пие вода. Опияняващо. Усетих как инстинктите ми се изострят, сякаш усещайки обещанието за скорошна кръв. И ако поискам, би могло да бъде. Бих могъл да я убия сега. Бих могъл да погълна всяка капка кръв от тялото й, да усетя в устата си вкуса на сладката амброзия. Тя ще бъде сладка и натрапчиво възхитителна. Нямаше да се бори или крещи. Може би дори нямаше да се събуди. Или дори ако го направеше, щеше да се отдаде на чувството.

 Но в следващия миг я чух как въздъхва отново и се върнах към реалността. Не само, че никога нямаше да си простя, ако я убиех, но и Аро щеше да бъде много разочарован. Никой никога не знаеше какво може да направи той, когато е разочарован. Особеният му интерес към нея ме накара да мисля, че не би било добре за мен, ако не изпълня обещанието си към него.

ФФ “Лоялност и любов” (превод): глава I-ва

Текстът по-долу е превод на фенфикшън от английски и за него важи стандартното уточнение, че е фенматериал с некомерсиална цел и оригиналните герои принадлежат на Стефени Майер. Текстът на английски  на фенфикшъна “Loyalty and Love ” можете да намерите тук. Историята е “алтернативна вселена”- Едуард е напуснал семейство Кълън отдавна и е част от Волтурите. Бела е човек, който те искат да превърнат във вампир, защото е специална и задачата е поверена на Едуард. Текстът е с рейтинг “Т”.

Преводът е направен от kam22, която е на 14 год. и е от Пловдив.

Редактори- staro-novo и Мона Лиза

.

Глава Първа: Интересни хора

.

Слънцето тъкмо се скриваше. Изминалият ден бе невероятно слънчев, така че се бе наложило да бъда затворен цял ден. Не че това място не беше неприятно- ни най-малко- но просто предпочитах да бъда навън. Не си бях правил труда да говоря с Аро през целия ден. Той беше невероятно любопитен за всичко и отскоро се бе заел да ме разпитва за семейство ми. Все още не бях готов да говоря за тях. Последният път, когато ги видях беше преди десетилетия. И все още не се чувствах особено склонен да обяснявам всеки малък детайл относно семейството ми. Или поне тези, които преди бяха семейството ми.

Подготвях се да отида на лов. Не бях ходил само от няколко дни, но сега, през това време на годината беше по-трудно да устоя. През летните месеци имаше по-голям наплив на туристи към Волтера. Всеки един от тези хора имаше апетитна миризма,  която почти ме подлудяваше. Всички останали от Волтури се хранеха от хора, които идваха тук. Аз отказвах. Баща ми ме беше научил на по-добър начин, по-човешки начин, когато живеех с него. И аз бях добър. Въздържах се от десетилетия. Не бях докосвал и капка човешка кръв от толкова дълго време.

Тъкмо се готвех да тръгна- да скоча през прозореца си, за да намеря някое животно наблизо и да се нахраня с него. Неочаквано на вратата ми се чу слабо почукване. Можех да чуя мислите на човека от другата страна. Беше Феликс.

-Влез, Феликс-казах, обръщайки се назад. Значи трябваше да почакам.

-Поздрави, Едуард. Аро моли за присъствието ти- заяви той просто. Аз свих рамене и последвах Феликс през извиващите се коридори. Мислите бушуваха бързо из ума му, напред-назад между омраза и завист. Не беше тайна, че Феликс ме мрази. Единственото, което не разбирах е защо той постоянно си мислеше „Защо на него му се пада да стори това?”

Защо на мен се падаше да сторя какво?

Поклатих главата си, за да я изчистя от мислите си и мислите на Феликс. Спряхме пред една врата – тази която водеше до главната зала, където обикновено се провещаха срещите. Феликс ми направи знак да вляза вътре. Той не беше поканен на тази среща. Изпитах черно задоволство от мисълта, че щях да участвам в нещо, от което той бе изключен, само защото толкова много се мразехме взаимно.

Когато влязох през вратата, шумът от бърборене спря веднага. Въпреки това, мислите на всички продължиха. Аро, Кай и Марк седяха заедно, отделно от останалите, както обикновено. Джейн седеше отляво до тях и гледаше към мен. Ако посмееше дори да си помисли да използва своята “дарба” върху мен, щях да я нападна. Тя намираше твърде много оправдания, за да ме измъчва “случайно”. Аро я сгълчи остро последния път, когато го беше направила, но знаех, че това й доставяше удоволствие. Затова избягвах очите й, докато се приближих до тримата и се поклоних грациозно. Аро се засмя.

-Здравей, Едуард. Ще премина направо към  въпроса, защото нямаме много време, преди всичко това да се случи. Сигурен съм, че  се чудиш какво сме намислили за теб?

Аз кимнах.

-Ами, имаме нещо като… задача за теб. Има един човек, който искаме да бъде превърнат и ти ще отговаряш за него. Превърни я, бди над нея, докато се оправи и след това я обучи за Волтера. Тя ще се присъедини към нас веднага след като стане достатъчно добре. Тя е много специална, Едуард и точно затова избрахме ти да се грижиш за нея. Може ли да ти имаме доверие за това? – попита Аро.

Идеята въобще не ми харесваше. Не бях се хранил с човешка кръв от толкова дълго време. А ако не можех да спра? Ако я убия, вместо да я превърна? Но бях длъжен да правя това, което Аро ми казваше да правя. Затова кимнах с глава. Той плесна щастливо с ръце.

-Чудесно.Тя ще ти бъде изпратена по-късно тази вечер. Имаш време за лов, ако желаеш- каза той и след това ме отпрати без друга дума.