В края на 18 век вампирът Лестат, един от първите безсмъртни прекосявали океан, се устнановява във френската колония Луизиана. Разполагайки практически с неограничена територия и свобода на действията, той е водил начин на живот, имитирайки този на смъртен чак до тогава, когато създава дете-вампир. До колкото ни е известно, в продължение на 70 години Лестат и неговите потомци били единствените представители на своето племе.
Във втората половина на 19 век започнали масови миграции на вампири към Америка, където, не обременени от обичаите на Стария свят, вампирите се заели безпорядъчно да създават себеподобни. Така центъра популацията на вампири се преместила в Америка.
Истинското му име е Лестат де Лионкур. Роден е в 1758г в Окверн. Седмият син на маркиз де Лионкур и неговата жена Габриел де Лионкур. До 12 годишен е живял в замъка Лионкур, след това е изпратен да учи в манастир. След като баща му узнава желанието му да стане свещенник, го връща обратно в замъка. На 16 прави неуспешен опит да започне нов живот, като се опитва да избяга от вкъщи заедно с италиански актьори, последвано от завръщане в замъка и той става ловец.
На 20 години се прославя сред жителите на Окверн като ловецът – победител над вълците. Заедно със своя приятел Никола де Ланфан отново избягва от дома и заминава в Париж, където под псевдонима Лестат де Валуа започва работа в театъра на Рено.
В зимата на 1779 започва да излиза на сцената на театъра и така добива признание в парижките среди. Похитен в зимата на 1779 година от вампира Магнус. От момента до своето превръщане до май 1780 година живял в Париж. Придобива театърът на Рено със средствата му, оставени от Магнус. След няколко месеца е бил взет в плен заедно с майка си Габриел от парижкото събрание под командването на Арман. Освобожвадайки се, той решава да напусне Париж заедно с Габриел, да предаде театъра на Рено , преименуван от Никола в “Театърът на вампирите”, под управлението на Елени и Арман. Он 1780 до 1790 година пътешества из Европа, Мала Азия и Египет.
През 1890 година, узнавайки за гибелта на семейството си заради Френската революция изоставя Габриел и отива под зямата (това е един своеобразен начин за всеки вампир да изживее своята смърт, известно време без кръв и след това отново се завръща, това е нужно на вампирите, за да могат да приемат промените във времето, в което живеят). Той е спасен от Мариус, който го намира и отвежда в своето скривалище, където му разказва за тайната на Тези, Които Трябва Да Се Пазят и му показва Акаша и Енкил.
Пристига в Ню Орлиънс , където намира своя баща и се запознава с Луи де Пуант дю Лак, когото след известно време превръща във вампир и прави свой спътник. От 1791 до 1794 живее с баща си и Луи в Пуант дю Лак, а после – след смърта на баща си и бягайки от възстаналите роби – бягат в Ню Орлиънс.
През 1862 е тежко ранен от Клодия, но уживява и пристига в Париж,където бивайки измамен от Арман, дава показания против Клодия и е изгонен от Арман от града. След две години се връща в Ню Орлиънс, където се заселва в една от своите къщи, опитвайки се да си възвърне силите до 1929, след което за втори път заспива под земята.
Следващият път се появява през 1984г.Прочитайки книгата на Луи, заинтригуван от съвременния свят и желаейки да привлече към себе си вниманието на вампирите и Луи създава групата “Вампирът Лестат”, която става култува, и пуска своята автобиография, в която се разказва за всички известни нему вампирски тайни. След знаменития концерт на групата в Сан-Франциско на Хелуин, където се събират почти всички вампири, останали живи, след това е похитен от Акаша и става неен спътник.
След известно време се връща заедно с Акаша при останалите живи вампири и става свидетел на смъртта й. Половин месец след това, той завършва своята втора книга “Кралицата на прокълнатите”, в която той описва цялата история на Акаша, появява се в щаб-квартирата на ордена Таламаска пред Дейвид Талбот и за първи път в историята на Таламаска води разговор със смъртни. Създава Габриел ,Никола ,Луи , Клодия и Дейвид.
Like this:
Be the first to like this post.
