Етикети

, ,

Исках отдавна да посветя един пост на двамата гении, на прекрасният филм и на двамата страхотни актьори, които пресъздадоха Дали и Лорка- Робърт и Хавиер.

За всички които са пленени от филма, от изкуството, от различната любов, от гения, от сюреализмът и от чистите чувства между две човешки същества .

“Remember me when you are at the beach and above all when you paint crackling things and little ashes. Oh my little ashes! Put my name in the picture so that my name will serve for something in the world.“

всичко след прекъсването…

Федерико Гарсия Лорка

Роден в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия, Гарсия Лорка е будно дете, макар че не се представя добре в училище. През 1909 семейството се премества в Гранада, където с времето той се включва в местните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „Impresiones y paisajes“ е публикувана през 1918 и е приета добре на местно ниво, но няма особен търговски успех.

През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с много други, които по-късно оказват влияние върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на театъра Театро Еслава, по чиято покана пише и поставя през 1919-1920 първата си пиеса „El maleficio de la mariposa“. Драма в стихове, описваща невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, с други насекоми в поддържащите роли, тя е свалена от сцената само след четири представления. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „Mariana Pineda“.

В края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Нарастващото отчуждение с най-близките му приятели достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма „Андалуското куче“ (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време той е измъчван от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга.

Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929-1930. По това време пише експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Así que pasen cinco años“ и „El público“.

Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съвпада с падането на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа La Barraca, създадена с цел да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси, селската трилогия „Bodas de sangre“, „Yerma“ и „La casa de Bernarda Alba“.

Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.

Federico Garcia Lorca- Granada

“The weeping of the guitar
begins.
The goblets of dawn
are smashed.
The weeping of the guitar
begins.
Useless
to silence it.
Impossible
to silence it.
It weeps monotonously
as water weeps
as the wind weeps
over snowfields.
Impossible
to silence it.
It weeps for distant
things.
Hot southern sands
yearning for white camellias.
Weeps arrow without target
evening without morning
and the first dead bird
on the branch.
Oh, guitar!
Heart mortally wounded
by five swords.”

Federico Garcia Lorca – “The Guitar”


Много редки кадри на Лорка  в Ла Барака: 

 

 Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч

Дали е роден в 8:45 ч. на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Лигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.

През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля, от което Дали е леко възмутен.

През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства “Сан Фернандо”. Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.

1929 г. е много важна в живота на Дали. Той среща Гала Елюар и съпруга ѝ, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и съпруга. Същата година съвместно с Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм “Андалуското куче” (“Un chien andalou“). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава “между скандала и сензацията”. Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.

На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнятя му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.

Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.

На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali (открит през 1981 г.).

Снимки на Дали и Гала:

През 1946 г. Дали работи с Уолт Дисни  върху проект за анимационен филм, озаглавен “Дестино“, който е реализиран 57 години по – късно.

Уолт Дисни и Дали:

Реклама на шоколад с Дали:

Дали подготвя моделите си:

Снимки на Дали с други известни личности:

Дали и Ед Съливън:

Чарли Чаплин и Дали:

Дали и Анди Уорхол:

Дали и Алис Купър:

Андалуското куче

Андалуското куче (на френски: Un chien andalou, по-правилен превод: Андалуско куче) е късометражен ням филм на Луис Бунюел и Салвадор Дали от 1929 година; една от иконите на световното кино и до днес. Предполага се, че иначе несвързаното със съдържанието име всъщност е прякорът на приятеля на двамата автори Федерико Гарсия Лорка, андалусец.

Творбата е наставена от впечатляващи образи — луната изгрява, мъж (Бунюел) прерязва око на жена с бръснач; от дупка в човешка длан извират мравки; мъж тегли две пиана, върху които има две умрели магарета и след които се влачат завързани двама католически свещеници (един от които — Дали) и т.н. Бунюел твърди, че с Дали не са имали предвид да символизират нищо конкретно.

Ето и самият филм:

Снимки на Лорка, Дали, Бунюел и Алберти:

Интересна татуировка в стил Дали:

 

Little Ashes – Шепа прах -ФИЛМЪТ!

„Това е филм за любов, за секс, за свобода, изкуство и политика. Мисля, че в света няма нищо друго”, каза британският режисьор след прожекцията. За свалянето на всички прегради, за надскачането на себе си. Красив, увлекателен и страстен, филмът е модерен и в същото време успешно ни пренася в епохата отпреди сто години. Защото още преди цял век хората са жадували да счупят оковите на догмите около „различните”, да смачкат табутата и да са свободни.

Уникално превъплътени образи на:

Лорка в ролята Хавиер Белтран

Дали в ролята Робърт Патинсън

и Матю Макнълти като Луис Бунюел:

Филмът е уникален. Много истински, нежен, страстен, ексцентричен, емоционален и красив.

Няколко клипа от филма зад сцена:

Фен клипчета към филма:

ГИФОВЕ от филма:

и една от най-тъжните сцени: